Читать «За честта на Вор» онлайн - страница 8

Извърна се към Воркосиган, в очите й имаше сълзи на гняв и болка:

— Лъжец! Той не е мъртъв, а само ранен! Има нужда от медицинска помощ!

— Държите се неразумно, командор Нейсмит. Никой не може да се възстанови от пораженията на невропаралитичен заряд.

— Така ли? Откъде знаете какви поражения е нанесло вашето противно оръжие? Нима някога сте ги изпитали на гърба си? Той все още вижда, чува и усеща — значи не можете да го обявите за труп, само защото така ви изнася!

Лицето му беше безизразна маска.

— Ако желаете, ще прекратя страданията му. Бойният ми нож е достатъчно остър, за да му пререже гърлото бързо и безболезнено. Мога и да ви го отстъпя, ако решите сама да свършите това, като негов командир…

— Така ли бихте постъпили, ако тук лежеше един от вашите бойци?

— Разбира се. А и той би го направил за мен. Никой не би пожелал да живее в подобни мъки…

Тя бавно се изправи, в очите й се появи хладно учудване:

— Да си бараярец май е равносилно на това да живееш сред човекоядци!

Настъпи продължително мълчание, нарушено след няколко минути от тихия стон на Дубауер.

— Е, добре — промърмори Воркосиган. — Какво предлагате?

Корделия вдигна ръка и разтърка челото си. Беше безсилна да разкъса тази маска на каменно спокойствие насреща си. Стомахът й бе болезнено свит, езикът й — надебелял, краката й трепереха от изтощение. Ниско ниво на кръвната захар и повишена реакция на болката, механично прецени тя.

— Къде сте решили да ме водите?

— На едно място, където са складирани хранителни припаси, оръжие и свързочна техника. Място, чиито координати зная единствено аз… Добера ли се до него, ще бъда в състояние да… хм… направя известни корекции в създалата се обстановка…

— Там има ли лекарства и медицинско оборудване?

— Да — неохотно призна той.

— Тогава ето как ще постъпим: тръгвам с вас и ще направя всичко възможно да ви помагам, при положение, че вземем Дубауер и действията ви не поставят под заплаха екипажа на кораба ми!

— Невъзможно! — поклати глава Воркосиган. — Той не е в състояние да върви.

— Ще върви, макар и с известна помощ от наша страна.

— А ако откажа? — раздразнено я изгледа той.

— Тогава имате избор: или ни зарязвате тук, или ни убивате и двамата! — Отмести очи от блестящото острие на ножа, вирна брадичка и зачака.

— Аз не убивам пленниците си.

Тя въздъхна с облекчение, моментално оценила множественото число, до което прибягна Воркосиган. Очевидно мозъкът на този странен тип най-после реши да причисли Дубауер обратно към царството на живите. Клекна до мичмана и направи опит да го вдигне на крака, едновременно с това се помоли на Бога да не получи порция невропаралитичен газ.

— Много добре — капитулира накрая той и й отправи продължителен поглед: — Вземаме го, но не забравяйте, че трябва да се придвижваме с максимална бързина.

Корделия успя да изправи Дубауер, преметна тежката му ръка през рамото си и го повлече напред. По всичко личеше, че той разбира какво му се говори, но не може да координира гласните си струни.

— Ето, виждате ли? — задъхано се усмихна тя. — Той може да ходи! Просто му трябва мъничко помощ…