Читать «За честта на Вор» онлайн - страница 47

И Воркосиган действително се появи. Изправи се на вратата, прегърнал през раменете двама непознати за Корделия офицери. Очевидно правилно бе преценил въздействието на хапчето, тъй като лицето му беше разкривено от болки и едва се държеше на крака. Беше блед и трепереше, от челото му капеше пот. Корделия ясно видя местата на бръчките, които щяха да издълбаят лицето му, когато стигнеше седемдесет…

— Не се ли погрижиха за вас? — спря на прага Воркосиган. — Къде е Куделка? Мисля, че му наредих да… Аха, ето го и него. Заведи я в адмиралския апартамент, но първо се отбийте в склада за облекло. Дай й вечеря, после зареди станъра й…

— Аз съм добре — прекъсна тирадата Корделия. — По-добре помислете за себе си! Май вече е крайно време да полегнете!

Воркосиган не й обърна внимание. Въртеше се из лазарета като играчка със счупена пружина, челото му бе прорязано от дълбоки бръчки.

— Трябва да освободя Ботари — промърмори той. — Сигурно вече е в плен на халюцинациите…

— Току-що го сторихте, сър — напомни му един от офицерите и хвърли многозначителен поглед към хирурга. Онзи кимна с глава по посока на масата за прегледи. Двамата пресрещнаха командира, прекъснаха обиколките му и почти насила го накараха да легне.

— Проклетите хапчета — промърмори хирургът, забелязал загриженото изражение на Корделия. — Утре сутринта ще бъде добре, ако не броим ужасното главоболие, което го чака…

Извърна се към масата, сряза крачола на ранения крак и изруга под нос. Гледката действително не беше от най-приятните. Куделка надникна зад гърба му и побърза да се дръпне встрани. Лицето му позеленя, усмивката върху устните му беше безкрайно фалшива.

Корделия въздъхна и остави Воркосиган в ръцете на специалистите. Куделка отново се вживя в ролята на гид, бързо забравил за пропуснатата атракция по завръщането на капитана на борда. Заведе я в склада за облекло, изчезна със станъра й и скоро се върна с нов заряд.

— Не зная за какво ми е — призна Корделия, забелязала подозрителното изражение върху лицето на младежа.

— Не, не — размаха ръце Куделка. — Старецът каза да ви го дам. Нямам желание да нарушавам заповедите му, особено, когато става въпрос за пленници. На тази тема е страшно чувствителен…

— Така разбрах и аз — съгласи се Корделия. — Но за ваша информация ще добавя, че нашите правителства не са в състояние на война, от което следва, че моето задържане е напълно незаконно…

Куделка се замисли над тази нова ситуация, после очевидно реши, че не трябва да се тревожи от нея. Взе вързопа с чисти дрехи и тръгна по дългия коридор, който водеше към кабината за гости.