Читать «За честта на Вор» онлайн - страница 40

— Бихте ли го взел отново? Имам предвид, на по-късен етап…

— Да простя и забравя? — погледна я той и поклати глава. — Дадох му шанс, но той не се възползва от него… Дори два, ако вашият избор на посоката се окаже правилен… — Започнаха продължително изкачване. — Постът трябва да е на върха. Скоро ще ни засече… Останете тук да ме прикривате. Ако чуете стрелба… — Направи кратка пауза, после тръсна глава: — Действайте по собствена преценка…

Корделия се усмихна, а Воркосиган разкопча кобура на невропаралитичния заряд и тръгна открито по пътеката, като вдигаше възможно най-голям шум.

— Постови, обади се! — долетя иззад дърветата спокойният му глас.

— Произшествия няма… — отвърна някакъв мъжки глас, после изведнъж смени октавата си: — Просвети Боже, та това е КАПИТАНЪТ!

Смехът, който последва, беше най-приятната музика за ушите на Корделия. Краката й изведнъж омекнаха и тя неволно се облегна на близкото дърво. Как стана така, че престана да се страхуваш от него и започна да се страхуваш ЗА него?! — удивено се запита Корделия. Защо този нов страх е далеч по-силен от предишния? Май нещо става с главата ти!

— Можете да излезете на открито, командор Нейсмит — долетя гласът на Воркосиган.

Тя заобиколи храсталаците и пое нагоре по затревената просека. На върха на възвишението стояха двама бойци, облечени в чисти и спретнати униформи в защитен цвят. Единият несъмнено беше Куделка, когото успя да разгледа през бинокъла — с една глава по-висок от Воркосиган, с тяло на мъж и лице на момче. Сграбчил ръката на капитана, той я разтърсваше с такава ярост, сякаш искаше да се увери, че насреща му не стои призрак. Пръстът на втория неволно се насочи към спусъка, очите му внимателно опипаха униформата й.

— Казаха ни, че сте бил убит от бетианците, сър — подозрително изръмжа той.

— Нямаше как да докажа, че това е само слух — отвърна Воркосиган. — Но сам виждаш, че съм жив и здрав, нали?

— Погребението ви беше страшно тържествено — поклати глава Куделка. — Трябваше да сте там!

— Е, ще отложим за следващия път — ухили се Воркосиган.

— О, извинете, сър. Не исках да прозвучи по този начин. Лейтенант Раднов произнесе много прочувствено слово…

— Сигурен съм в това. Кой знае колко месеца е работил върху него…

Куделка веднага схвана смисъла на тези думи, докато другият боец просто изглеждаше озадачен.

— Позволете ми да ви представя командор Корделия Нейсмит от Бетианския астрономически институт. Тя е… — поколеба се и млъкна, а Корделия с интерес чакаше да чуе какъв ще бъде статута й. — Тя е…

— Хайде де, какво чакате? — реши да му помогне тя.

— Тя е мой пленник — тръсна глава Воркосиган, после побърза да добави: — Но предвид създалите се обстоятелства, аз реших да й върна свободата, поне до края на експедицията. Ще й бъде забранен достъпа до поверителна информация и това е единственото й ограничение.

Двамата младежи очевидно изгаряха от любопитство.

— Въоръжена е — отбеляза с известна доза несигурност колегата на Куделка.