Читать «За честта на Вор» онлайн - страница 39
Лоис Макмастър Бюджолд
— Май не знаеш какво искаш — усмихна му се Воркосиган. — Затова ще ти направя едно предложение… Още не е късно да застанеш на моя страна.
— Никога няма да се справиш — поклати глава Готиан, но в гласа му се долови несигурност.
— Ако бях по-млад и по-твърдоглав — сигурно… Но честно ще ти призная, че вече се уморих да сека вражески глави, за да им давам урок… — Воркосиган вирна брадичка и заби поглед в очите на Готиан: — Давам ти думата си, ти знаеш колко струва тя. Сам ще решиш дали да я приемеш, или не…
Невропаралитичният заряд в ръката на сивокосия офицер едва забележимо потрепна. Затаила дъх, Корделия забеляза влагата в очите му. Човек не плаче за живите, а за мъртвите, помисли си тя. Което означава, че всеки момент ще натисне спусъка. Нима Воркосиган не усеща това?
Вдигна станъра, прицели се и стреля. Зарядът излетя с немощно свистене, но все пак беше достатъчно силен, за да повали Готиан. Офицерът се олюля и падна на колене, главата му се извърна по посока на храстите. Воркосиган скочи като тигър, изби капсулата от ръката му, после побърза да му отнеме и плазмения лък.
— Да те вземат мътните! — изруга полузамаяният Готиан. — Никога ли не са те надхитряли?
— Това би означавало сега да не съм тук — сви рамене Воркосиган и се зае да претърсва бившия си помощник. Конфискува ножа му и няколко дребни вещи, после попита: — Кого си изпратил на пост?
— Сенс на север, Куделка на юг…
Воркосиган свали колана на Готиан и стегна китките му зад гърба.
— Май наистина си бил някъде по средата — констатира той и се обърна към Корделия: — Сенс е от хората на Раднов, а Куделка е от моите… Прилича ми на ези-тура…
— Такива ли са всичките ви приятели? — изви вежди тя. — Според мен, единствената разлика между тях и враговете ви е продължителността на диалога, след който се готвят да ви застрелят…
— Така е — призна Воркосиган. — С армия като нашата бих превзел цялата галактика, но при условие, че успея да насоча в една посока всички оръжия, с които разполагаме… Имам една молба, командор Нейсмит… Бихте ли ми заели колана си, разбира се, ако това не пречи на тоалета ви…
Стегна краката на Готиан с колана й, натъпка носната си кърпа в устата му, после се изправи и огледа просеката.
— „Всички кретианци са лъжци“… — промърмори на себе си Корделия, после повиши глас: — А сега? На север или на юг?
— Интересен въпрос. Какъв отговор бихте предложили вие?
— Имах учител, който приемаше въпросите ми по този начин. Методът на Сократ или нещо подобно… Бях страхотно впечатлена, а после открих, че той прибягва до метода само когато не знае отговора…
Очите й се насочиха към тялото на Готиан, заело мястото й зад пъна. Дали беше искрен, или бе направил отчаян опит да се отърве завинаги от командира си? Срещна погледа му, враждебен и малко озадачен.
— На север — реши най-после тя. Воркосиган я погледна с разбиране и кимна.
— Тогава да вървим.
Поеха по пътеката и скоро тялото на Готиан изчезна зад затревеното хълмче.
— Отдавна ли го познавате? — попита Корделия.
— Вече четири години служим заедно. Мислех, че е отличен офицер от кариерата. Опитен и разумен, напълно аполитичен. Има и семейство…