Читать «За честта на Вор» онлайн - страница 42

Воркосиган прокара длан през лицето си, сякаш молеше боговете да го дарят с още малко сила.

— Буфа — тежко започна той. — Преди пет дни този човек беше улучен от невропаралитичен заряд. Не е в състояние да говори, но дори да беше здрав, едва ли щеше да ви бъде от полза…

— Варвари! — извика Корделия и коленичи до Дубауер, който я позна и веднага се вкопчи в нея. — Всички бараярци сте един дол дренки! Жестоки варвари и убийци!

— Забравихте да добавите — и глупаци! — изръмжа Воркосиган, без да сваля пламналите си очи от лицето на Буфа. Войниците зад него изглеждаха дълбоко притеснени. — Ще се оправи ли?

— Вероятно — неохотно отвърна Корделия. — Но е здравата разтърсен… — Самата тя се тресеше от гняв.

— Командор Нейсмит, моля да приемете моите извинения за некоректните действия на екипажа ми — вдигна глава Воркосиган. Каза го високо и ясно, всички присъстващи си дадоха сметка, че капитанът им е принуден да се унижава пред своята пленница.

— Само не тракайте с токове! — промърмори Корделия, сигурна, че единствено той може да я чуе. После вдигна глава и вече по-високо, добави: — Очевидно тук става въпрос за крещяща некомпетентност! — Очите й се заковаха върху лейтенант Буфа, който явно се чудеше къде да се покрие от неудобство: — Дори слепец би разбрал, че срещу себе си има човек с поразени нервни центрове! — Тялото на Дубауер се разтърси от силна конвулсия и тя гневно обърна глава: — Дяволите да ви вземат!

Войниците гледаха встрани, а Воркосиган приклекна да й помогне. Конвулсиите скоро стихнаха и той отново се изправи.

— Тафас, предай оръжието си на Куделка!

Тафас колебливо се огледа, после неохотно се подчини.

— Не исках да се забърквам, сър — отчаяно прошепна той. — Но лейтенант Раднов каза, че вече е късно…

— Ще получиш възможност за защита — навъсено го изгледа Воркосиган.

— Но какво става? — озадачено попита Буфа. — Видяхте ли се с командор Готиан, сър?

— Командор Готиан изпълнява друга задача — вирна глава Воркосиган. — Лейтенант Буфа, от този момент те назначавам за командир на тази експедиция.

После повтори имената на хората, които трябваше да бъдат арестувани и определи изпълнителите.

— Мичман Куделка, отведи МОИТЕ пленници в пещерата и се погрижи да получат добра храна и всичко друго, от което може да се нуждае командор Нейсмит. После подготви совалката за полет. Тръгваме веднага, след като обезоръжим… хм… хората от списъка…

Умишлено избягна определението „бунтовници“, което за момента му се стори прекалено силно.

— А вие къде отивате? — попита Корделия.

— Ще проведа един малък разговор с командор Готиан — отвърна Воркосиган. — На четири очи.

— Хм… Не ме карайте да съжалявам за съветите, които ви дадох…

По този начин искаше да му каже „внимавай!“… Просто и ясно, съвсем по човешки.

Воркосиган разбра какво се крие зад думите й, махна с ръка и тръгна към гората. Накуцването му личеше доста по-силно отпреди.