Читать «За честта на Вор» онлайн - страница 32

Корделия поклати глава и започна да дъвче. Не забрави да нахрани и Дубауер, който за малко не се задави с противните дори на вид таблетки. После го изми и го приготви за сън. През деня не бе имал припадъци и това й даде основание да се надява, че състоянието му бавно се подобрява.

Земята беше приятно затоплена от дневната жега, поточето тихо мърмореше в дълбоката тишина. Изведнъж й се прииска да заспи за сто години, като омагьосаните принцеси от приказките. Но вместо това стана на крака и изяви желание да поеме първото дежурство.

— Мисля, че тази вечер е ваш ред да поспите повече — обърна се тя към Воркосиган. — През две от трите нощи на прехода аз поемах по-кратките дежурства, сега е ваш ред…

— Няма нужда от… — понечи да протестира той.

— Ако рухнете накрая, цялата експедиция пропада — хладно го прекъсна Корделия. — Нито аз ще се оправя, нито той — палецът й отскочи по посока на Дубауер. — Утре трябва да сте свеж и това е основната ми грижа!

Воркосиган мълчаливо отстъпи. Глътна още половин хапче от болкоуспокоителното и се отпусна в тревата. Но сънят отказваше да дойде, в душата му се настани безпокойството. Лежеше неподвижно и я наблюдаваше през полуспуснати клепачи. Лицето му отново се зачерви. Изчака я да се върне от кратката обиколка на околността, седна и кръстоса крака.

— Аз… — Думите заседнаха в гърлото му, обзе го необяснимо смущение. — Съвсем не отговаряте на представите ми за жена-офицер — успя да смотолеви най-накрая той.

— Така ли? И вие не отговаряте на моите представи за бараярски офицер, следователно сме квит… — После любопитството й надделя и въпросът й бе зададен с далеч по-мек тон: — А какво очаквахте?

— Не зная — колебливо отвърна той. — Държите се професионално, не по-зле от най-добрите офицери, които познавам. При това, без дори да правите опит да подражавате на мъжете… Направо е невероятно!

— Аз съм съвсем нормален човек — поклати глава тя. — У мен няма нищо необикновено.

— Значи Колония Бета е необикновено място…

— Нищо особено — сви рамене Корделия. — Дори и климатът е противен…

— Чувал съм — кимна той, строши една клонка и започна да дупчи земята до краката си. — При вас няма предварително уговорени бракове, нали?

— Разбира се, че няма — стреснато го погледна тя. — Как само го казахте — прозвуча като нарушение на гражданските права! Господи, нима искате да кажете, че на Бараяр се занимавате с подобни неща?!

— При аристократите това е почти задължително…

— И никой НЕ ПРОТЕСТИРА?! — смаяно попита Корделия.

— Нещата не стават насила — поясни той. — Обикновено се постига споразумение между родителите… В повечето случаи то се оказва напълно достатъчно.

— Разбирам — кимна тя. — Предполагам, че е напълно възможно.

— А как стават нещата при вас? Сигурно е много неудобно без посредници… Особено, когато се налага да откажете на някого направо в лицето…

— Не зная. Предполагам, че влюбените се разбират помежду си, когато са сигурни в чувствата си… После подават молба за раждане на дете… А това с посредниците, за което говорите, ми се струва съвсем невероятно. Все едно, че се жениш за напълно непознат човек. Именно тогава би трябвало да се чувствате неудобно!