Читать «За честта на Вор» онлайн - страница 30

— Изглежда наистина е смахнат.

— По-скоро странен — поклати глава той. — Макар че много хора мислят точно като вас… Аз обаче го харесвам.

— Още ли твърдите, че само аз командвам бетиански цирк, а не космическа експедиция?

Воркосиган сви рамене и се усмихна:

— За мен е полезно да тренирам с човек, който не ме щади… Изпитвам истинска гордост, ако след поредния ръкопашен бой с Ботари все още съм цял… Все пак предпочитам тези наши двубои да стават само в тренировъчната зала… Предполагам, че именно жестокият начин, по който се налагаме, е заблудил Раднов и той е включил Ботари в екипа си без по-подробни проверки. Защото сержантът е идеалния човек за мръсната работа и Раднов положително се е изкушил. Горкият! Свят ще му се завие от стария Ботари!

Корделия хвърли кос поглед към Дубауер, който равнодушно се поклащаше до нея.

— Страхувам се, че не споделям вашия ентусиазъм — промърмори тя. — Той за малко не ме уби!

— Не твърдя, че е гигант в морално или интелектуално отношение. Той е човек със сложна душа и ограничени изразни средства, преживял доста лоши мигове в живота си… Но е човек на честта, макар и по странен, свой начин…

Теренът под краката им незабележимо започна да се издига към склоновете на планината. Промяната личеше по-ясно по околната растителност. Тревата постепенно отстъпи място на високи храсти и малки дръвчета, очевидно появили се тук благодарение на подпочвените води. Насочиха се на юг, към подножието на конусовиден, гъсто залесен връх, който се издигаше на около 1500 метра от нивото на платото.

Корделия почти влачеше препъващия се Дубауер след себе си. За стотен път прокле избраното от Ботари оръжие, но търпението й преля, чак когато изтощеният мичман се просна по очи и дълбоко поряза челото си на острите камъни.

— Защо не използвате свестни оръжия, дявол да го вземе? — изкрещя тя. — Нали уж сте цивилизовани хора? Започвам да мисля, че е по-добре да дам невропаралитичен заряд в ръцете на шимпанзе, отколкото на някой празноглав бараярец!

Дубауер замаяно се надигна и тя млъкна. Избърса кръвта с мръсната си носна кърпа и тежко се отпусна до него.

Воркосиган ги последва и внимателно изпъна подутия си крак. Не каза нищо и по този начин извънредната почивка се превърна във факт. След малко вдигна глава, отправи продължителен поглед в смръщеното й лице и бавно промълви:

— Лично аз в подобна ситуация не бих прибягнал до станър. Когато противникът има числено превъзходство, той не мисли за пораженията на станъра. С очите си видях как загива човек, който прекалено много се уповаваше на този вид оръжие. Ако беше блокирал врага с плазмен лък или с друга част от арсенала си, сигурно и до днес щеше да е жив…

— Но никой не се колебае да използва станър — отбеляза Корделия. — И това дава възможност за грешки…

— Искате да кажете, че вие бихте се поколебали да използвате невропаралитичен заряд? — учудено я изгледа той.