Читать «За честта на Вор» онлайн - страница 29

— Не съм сигурна, че ви разбирам…

— Да. Защото вас гневът ви прави по-силна, а не по-слаба — както става при мен… Много бих искал да разбера как постигате това.

Още един от странните му, дълбоко завоалирани комплименти. Тя замълча и сведе поглед към краката си. На практика не знаеше къде да гледа и скоро извърна глава нагоре — към планината и изумруденото небе над нея. Не искаше да среща очите му и това беше причината, поради която забеляза бледата черта кондензирани пари в небето.

— Хей! Това там не ви ли прилича на следа от совалка?

Воркосиган вдигна глава да разгледа едва видимата бяла ивица.

— Разбира се, че ми прилича — кимна той, огледа се и тръгна към близкия храсталак. — Елате, оттам ще можем да наблюдаваме на спокойствие…

— Няма ли да им дадем сигнал? — учуди се Корделия.

— Не — отвърна той и вдигна ръката си с дланта към нея, сякаш искаше да я спре: — Моите приятели и смъртни врагове носят една и съща униформа. Искам да разбера кои точно са над главите ни и тогава да действам…

До ушите им достигна приглушения грохот на реактивни двигатели, след миг совалката изчезна зад синьо-зеления връх на далечната планина.

— По всяка вероятност държат курс към склада и това усложнява нещата — отбеляза Воркосиган. Стисна устни и поклати глава: — Но защо са отново тук? Възможно ли е Готиан да е отворил запечатаните заповеди?

— Той трябва да изпълнява вашите функции, нали?

— Да. Но аз държах документацията си скрита, тъй като не исках всичките ми действия да станат достояние на Министерския съвет. Убеден съм, че Корабик Готиан няма да открие онова, което е убягнало на Раднов. Защото Раднов е изключително опитен шпионин…

— Той не е ли един висок и широкоплещест тип с лице като топор? — любопитно го изгледа Корделия.

— Не. Това описание пасва далеч по-добре на сержант Ботари… Къде сте го виждали?

— Той стреля срещу Дубауер в онази горичка.

— Тъй ли? — светнаха очите на Воркосиган, а устата му се разтегли във вълча усмивка. — Сега нещата стават по-ясни.

— Не и за мен! — гневно го изгледа Корделия.

— Сержант Ботари е много странен тип. Миналия месец се наложи да го накажа сурово…

— Толкова сурово, че сте го превърнал в кандидат за заговора на Раднов?

— Бас държа, че Раднов е разсъждавал точно като вас… Но не зная дали мога да ви обясня характера на Ботари, а едва ли и някой друг е в състояние да го направи. Страхотен при ръкопашен бой, мрази ме чак в червата, както бихте се изразили вие, бетианците… Но бих добавил, че тази омраза му доставя УДОВОЛСТВИЕ. По неизвестен за мен начин тя подхранва мъжкото му самочувствие…

— Би ли ви застрелял в гърба?

— Никога! Може да ме удари в лицето, но в гръб — никога! — Воркосиган замислено разтърка брадичката си: — Именно за такъв удар го наказах последния път… Но по време на бой спокойно го оставям да ме прикрива, при това въоръжен до зъби…