Читать «За честта на Вор» онлайн - страница 14

Така наричат тайната полиция, спомни си Корделия. Тя е най-силната организация на Бараяр, нейни хора има във всеки екипаж. Наричат ги политически офицери…

— А вие не се страхувате, така ли?

— По-скоро те се страхуват от мен — мрачно се усмихна Воркосиган. — Приличат на онези хищници снощи — бягат от открит сблъсък… Но човек трябва да внимава и никога да не остава с гръб към тях…

— Учудвам се, че не са ви обесили…

— Тази вероятност доведе до огромен скандал — промърмори той и опипа ромбчетата на петлиците си. — Естествено, при закрити врати… Все пак не посмяха да ме отмъкнат посред нощ, както става обикновено. Все още се страхуват от името Воркосиган… Но вече имам мощни врагове…

— Сигурно.

Изложена без украса или опит за измъкване, тази история й прозвуча съвсем правдиво. Корделия инстинктивно му повярва, макар да нямаше видими причини за това.

— А вчера май сте бил с гръб към тях, а? — небрежно подхвърли тя.

— Напълно възможно е. — остро я погледна той, после замислено поклати глава: — Макар че в тази теория има и известна неяснота…

— Каква?

— Още съм жив. Не допускам, че ще рискуват да започнат открити действия срещу мен, без да доведат нещата докрай. А сега имаха прекрасната възможност да се измъкнат, като припишат убийството ми на вас, бетианците…

— Уф! А аз си мислех, че имам най-тежките проблеми на света и няма нищо по-трудно от изглаждането на отношенията между няколко интелектуални примадони на Бета, събрани в общ екип… Благодаря на Бога, че ме държи далеч от политиката!

Воркосиган леко се усмихна.

— Задачата ви не е от най-леките, съдейки по това, което съм чувал за бетианците… Не бих сменил мястото си с вас. Сигурно ще полудея от нерви, ако членовете на екипажа оспорват всяка моя заповед…

— Те не оспорват ВСЯКА заповед. — засмя се Корделия, очевидно припомнила си някакъв весел епизод. — Човек просто трябва да се научи да ги убеждава…

— Къде се намира корабът ви в момента?

Усмивката й изчезна, на нейно място дойде мрачната загриженост.

— Това зависи от местонахождението на ВАШИЯ кораб!

Воркосиган сви рамене, изправи се и намести раницата на гърба си.

— Значи не трябва да си губим времето — отсече той, наложи обичайната навъсена маска на лицето си и протегна ръка да й помогне. — Нека час по-скоро се опитаме да установим това.

Спускането по могъщите планински склонове им отне целия ден. Най-накрая пред очите им се появи равнина с червеникава почва, насечена от коритата на буйни реки. Очевидно наскоро бе валяло, тъй като повечето от реките се бяха разлели и водата стигаше чак до подножието на скалистите хълмове. Зърнаха няколко стада от шестоноги тревопасни. От поведението им Корделия стигна до заключението, че наблизо са и съответните хищници, най-вероятно скрити в дълбоката трева до спускането на нощта.

Воркосиган не беше склонен да даде почивка, но Дубауер получи продължителен пристъп от конвулсии, след който тялото му омекна и краката му отказаха да се движат. Корделия бе категорична, че трябва да прекарат нощта тук. За бивак си избраха една полянка сред дърветата, на около триста метра над плоската като тепсия равнина. Всъщност, нямаше никакъв бивак — просто седнаха сред тревата и извадиха оскъдните си хранителни запаси — овесена каша и пастет от рокфор. Хапнаха в пълно мълчание, после Воркосиган счупи цилиндъра на поредната походна лампа и седна на един широк заоблен камък. Корделия легна в тревата, протегна уморените си крака и го гледа, докато потъна в люлката на съня…