Читать «За честта на Вор» онлайн - страница 13

Гората ставаше по-гъста, дърветата — по-високи. Воркосиган се принуди да разчиства с нож храсталаците по пътя им. Излязоха на брега на потока и продължиха по течението му. Лъчите на слънцето пронизваха гъстия покров от листа, проблясваха върху водата, разкриваха за миг кафявите камъни, пръснати по дъното като бронзови монети, после пробягваха по ярката зеленина на крайбрежните мъхове.

Миниатюрните живи организми, които запълваха екологичните ниши, заети на Земята от насекомите, тук съществуваха по законите на радиалната симетрия. Над бистрата вода на потока се полюшваха прозрачни облачета от малки мушици, които бяха кръгли като медузи и мънички като сапунени мехурчета. Корделия ги гледаше и се усмихваше. Вероятно и Воркосиган изпита удоволствие от красивата им мантия над потока, тъй като забави убийственото си темпо и обяви почивка.

Пиха вода от потока, отпуснаха се на брега и с интерес загледаха танца на живите мехурчета около пръските на малкия водопад. Воркосиган се оттегли крачка назад, облегна гръб на близкото дърво и затвори очи. Корделия си даде сметка, че и той е на прага на изтощението. Започна да го оглежда с открито любопитство, възползвайки се от факта, че за момента е извън обсега на умните му, всевиждащи очи. Поведението му беше безупречно, пропито от достойнството на професионален войник. Тя обаче не можеше да се отърве от неясното чувство за тревога, което обикновено се появява, когато човек пропуска нещо важно… Изведнъж паметта й се прочисти, нещата заеха местата си със смразяваща яснота.

— Сетих се кой сте! — извика тя. — Воркосиган, „Касапинът на Комар“!

Прехапа устни, но вече беше късно. Клепачите му трепнаха и се вдигнаха, на лицето му се появи странно изражение.

— Какво знаете вие за Комар? — попита на глас той, от тона му ясно пролича, че само от възпитание пропуска някое обидно определение от рода на „невежа бетианка“…

— Това, което знаят всички. Водили сте една безсмислена война, за да прибавите към владенията си поредната топка от камък и пясъци… Превзели сте планетата с груба сила, принудили сте правителството й да приеме условията ви, а след това сте ги избили до крак! Вие сте бил командир на експедицията… Или греша? Доколкото си спомням, онзи Воркосиган, който е получил прозвището „Касапинът на Комар“, е бил адмирал… А вие твърдите, че не убивате пленниците си…

— Аз бях.

— Затова ли ви понижиха? — изненада се тя. Винаги бе вярвала, че подобно поведение е нещо обикновено за жителите на Бараяр.

— Не. Понижиха ме заради последиците. — Отговаряше с видимо нежелание, но все пак продължи: — Нещата излязоха от контрол. Бях им дал дума, че ще бъдат пощадени. МОЯТА дума! Но политическият офицер на армадата не изпълни заповедта ми и ги изби. Зад гърба ми. За това провинение го екзекутирах.

— Велики Боже!

— Извих му врата със собствените си ръце, направо на командния мостик. Нещата бяха лични, нали разбирате? Отнасяха се до воинската ми чест. Нямаше как да го изпратя на разстрел, защото всички се страхуваха от могъщото Министерство на политическото образование…