Читать «Без гравитация» онлайн - страница 18

Напоследък Тони също й липсваше. Вече няколко седмици почти не го беше виждала. Новият инспектор по заваряване непрекъснато му създаваше работа. Ритъмът на живота в Селището сякаш се ускоряваше с всеки ден. Имаше дни, в които и дъх не можеше да си поемеш.

— Може би не му харесва — предположи Тони. — Опитвала ли си да я смесиш с онази другата каша?

— Всички са специалисти — въздъхна Клер. — Освен мен… Както и да е, вчера хапна малко.

— Какъв й е вкусът?

— Не знам, не съм я опитвала.

— Хм — Тони взе лъжицата от ръката й, улови малко ориз и го пусна в устата си.

— Хей! — възмути се Клер.

— Ба! — задави се Тони. — Дай ми онази кърпа. — Той изплю кашата. — Нищо чудно, че не я иска. Това те задушава.

— Хм! — Клер грабна лъжицата и се понесе към кухненското отделение да я измие.

— Опитай го!

Тя подуши чашката:

— Ще го имам предвид.

През това време Анди бе сграбчил долната си дясна ръка с горните и я хапеше.

— Все още е рано за месо — въздъхна Клер и се изправи.

Анди си пое дъх, без малко да се разплаче, но се ограничи само до едно „О-о!“, защото вратата се отвори и разкри нов интересен обект.

— Как върви, Клер? — попита д-р Йей. Дебелите й безполезни крака се влачеха след нея.

Клер се ободри, харесваше д-р Йей. Нещата сякаш винаги се поуспокояваха, когато тя се появеше:

— Анди не иска да яде оризова каша. Харесва само банановата.

— Ами, опитай тогава с овесена каша при следващото хранене — каза д-р Йей и се понесе към Анди с протегната ръка. Той я сграбчи с горните си. Тя освободи ръката си и я протегна надолу, а той я сграбчи с долните и се засмя: — Координацията на долната част на тялото му е добра. Обзалагам се, че до първия си рожден ден ще постигне нивото на горната част.

— Онзи ден се показа четвъртото му зъбче — отбеляза Клер.

— Природата казва, че е време да започнеш да се храниш с оризова каша — обърна се д-р Йей престорено сериозна към бебето. То се държеше за ръката ококорило очи в златните халки на ушите й, съвсем забравило за храната: — Не се престаравай прекалено, Клер. С първото дете винаги е така. Стараем се всичко да е идеално, само за да се уверим, че можем да се справим. Ще ти бъде по-спокойно с второто. Гарантирам, че всички бебета се справят с оризовата каша преди да навършат двадесет, без значение какво правим ние.

Клер се засмя със скрито облекчение:

— Мистър Ван Ата питаше как се справя той.

— О — д-р Йей прибра усмивката си. — Разбирам. — Тя предпази обецата си от нападение като премести Анди достатъчно далече, но това го завъртя в нежелана посока. Той запротестира с пълно гърло. Д-р Йей капитулира и протегна пръсти към него. Анди отново тръгна към обецата, ръка върху ръка върху ръка.

— Ами — д-р Йей насочи вниманието си към Клер, — всъщност аз минах да ви съобщя една добра новина. Компанията е толкова доволна от начина, по който тръгнаха нещата с Анди, че решиха да преместят напред датата, в която да започнеш втората си бременност.