Читать «Без гравитация» онлайн - страница 17
Лоис Макмастър Бюджолд
Той въздъхна, възвърна приятното си настроение и се огледа. Учениците стояха все така сериозни — не приличаха на клас, в който се подхвърлят мръсни шеги на задната редица. Всъщност, изглеждаха шокирани и го гледаха със страхопочитание.
— Така — прекъсна мълчанието той като плесна с ръце и бодро ги разтърка. — Сега да отидем в работилницата и да разглобим един електрод за електродъгово заваряване. Да видим дали ще открием нещо, което може да се развали по него…
Те послушно тръгнаха в редица пред него, бъбрейки помежду си. Йей чакаше до вратата. Усмихна му се.
— Интересна презентация, мистър Граф. Ставате доста общителен, когато говорите по работа. Вчера си мислех, че сте най-големият темерут.
Лео леко се изчерви и сви рамене:
— Не е толкова трудно, когато има нещо интересно, за което да говориш.
— Не бих предположила, че заваряването е толкова забавна тема. Вие сте надарен ентусиаст.
— Надявам се и вашите четириръки да са също толкова впечатлени. Радвам се, когато запаля някого. Това е най-приятното нещо на света.
— И аз започвам да мисля така. Вашата история — тя се подвоуми, — вашата измислена история имаше изумителен ефект. Те никога не са чували нещо такова. Аз също не я бях чувала.
— Случи се преди две години.
— Наистина, доста ги обезпокои. — Тя се замисли. — Надявам се, не прекалено.
— Ами, аз се надявам да са се разтревожили много. Това е истинска история и аз съм част от нея. — Той я погледна: — Някой ден може да им се случи нещо подобно. И ще се окажат криминално невежи, ако не успея да ги подготвя.
— О — усмихна се за миг тя.
И последните ученици бяха заминали напред по коридора.
— По-добре да ги настигна. Целият ми курс ли ще наблюдавате? Хайде, ще ви направя оксиженист.
Тя поклати отрицателно глава.
— Звучи приемливо. Но се страхувам, че аз също имам работа и трябва да те оставя сам. Ще се справите, Мистър Граф — кимна му тя.
ТРЕТА ГЛАВА
Анди изплези език и изплю оризената каша, която Клер току-що му бе набутала в устата.
— Ба-а — отбеляза той. Топчето ориз явно предизвика вниманието му, защото го улови между горната си дясна и долната лява ръка и започна бавно да го върти. — Ех! — измърмори той щом новата му играчка се превърна в обикновено петно.
— О, Анди — промълви объркано Клер и изчисти петното от ръцете му. — Хайде, бебчо, трябва да я опиташ. Д-р Йей каза, че е
— Може би не е гладен — обади се Тони.
Хранителният експеримент се провеждаше в личното отделение на Клер, предоставено й заради раждането на Анди. Предишните й съквартирантки често й липсваха, но тя смяташе, че Компанията е права. Нейната популярност и чарът на Анди сигурно нямаше да помогнат при многобройните нощни хранения, смените на памперси, газовете, мистериозните диарии и треска или на другите бебешки мъки.