Читать «Без гравитация» онлайн - страница 15

Четириръките се подредиха в кръг заинтригувани. Несъзнателно подаваха ръце за помощ на съседите си да уловят ценния миг. Д-р Йей се носеше отдолу, без да пречи. Лео предположи, че го изследва за политическа необвързаност, макар че ни най-малко не бе променил лекцията си заради нея.

Лео завъртя образа така, че всеки ученик да го види под всички ъгли.

— Сега, нека да увеличим тази част. Виждате дълбокия клиновиден напречен разрез от този лъч с високоенергийна плътност. Познат ви е от предишните уроци по заваряване, прав ли съм? Забележете малките кръгли шупли тук… — отново се появи увеличеният образ. — Какво ще кажете, дефектна ли е или не тази заварка? — Щеше да добави „Вдигнете ръка“, но осъзна колко неразбираемо ще е това за тях. Няколко от учениците в червено разрешиха дилемата му като кръстосаха горните си ръце пред гърдите. Замислиха се. Лео кимна към Тони.

— Това са шупли от газта, нали, сър? Трябва да е дефектна.

Лео се усмихна с благодарност на желания верен отговор.

— Наистина са шупли от газ. Но ако проверим кодовете, ще се окаже, че не е дефектна. Нека сканираме по дължината и да следим дигиталните данни. — Номерата примигнаха в ъгъла на екрана. Напречният образ потрепна. — В напречния разрез никога не се появяват повече от две шупли и никога празното пространство не заема повече от пет процента от разреза. Също така, сферичните кухини като тези нанасят най-малки вреди от всички потенциални форми на прекъсване, най-малко вероятно е да доведат до пукнатини в работата. Некритичният дефект се нарича прекъсване. — Лео изчака мълчаливо. Двайсетина глави се наведоха едновременно да подчертаят този факт в автоматично записващите си платки, закрепени между долните им ръце за по-удобно използване.

— Сега — той смени картината с друга в червена светлина, — това е същата заварка, но данните са приети от ултразвуков пулсиращ рефлекторен скенер. Изглежда доста различно, нали? Може ли някой да идентифицира това прекъсване? — Той уголеми една светла част.

Няколко чифта ръце отново се кръстосаха. Лео кимна към друг ученик — приятно момче с орлов нос, ясни черни очи, жилести мускули и тъмна махагонова кожа, която елегантно контрастираше с червената му фланелка и къси панталони.

— Да, Прамод?

— Това е прахово напластяване.

— Правилно! — Лео смени картината. — Но вижте това. Къде са отишли всичките ни шупли? Някой да мисли, че те са изчезнали по магически начин? Благодаря ви — отвърна той на усмивките им, — радвам се, че не мислите така. Сега да сравним двете картини. — Червено и синьо се сляха в лилаво там, където компютърът следваше изображението. — А сега виждаме малкия апарат. — Лео отново уголеми изображението. — Тези две шупли, плюс това напластяване, всички на една повърхност. Виждате фаталната пукнатина, която е започнала да се появява. При това завъртане… — екранът се обърна и Лео посочи пукнатината с ярко розов лъч. — Това, деца, е дефект.