Читать «Без гравитация» онлайн - страница 14

— Всичко е чисто, Силвър.

— Добре, влез.

Сиги се мушна вътре и Силвър отново затвори вратата. Сиги се обърна, бръкна в чантата за инструменти, привързана за колана му, отвори стенната платка и блокира механизма на вратата. Остави стенната платка отворена за достъп в случай на спешна нужда или по-точно, ако д-р Йей почука на вратата, за да попита духовито „Какво правят?“ През това време Сиги вече ще е върнал предишната картина на екрана. Той внимателно прикрепи саморъчно измайстореното електронно устройство към електронния кабел. Който и да се опиташе да наблюдава екрана им, щеше да види само снежинки.

— Страхотна идея — въодушевено възкликна Сиги.

— Сигурен ли си, че няма да си навлечем страхотни неприятности, ако ни хванат? — притеснено се обади Клер.

— Не виждам защо — каза Силвър. — Мистър Ван Ата прекъсва връзката с алармата за пушене в стаята си винаги щом запали цигара.

— Мислех, че на земните не им е позволено да пушат на борда — втренчи се Сиги.

— Мистър Ван Ата казва, че това е привилегия на ранга — обясни Силвър. — Иска ми се да имах някакъв ранг…

— Давал ли ти е някога от своите цигари? — попита Клер с отвращение.

— Веднъж — отговори Силвър.

— Уау! — Сиги се усмихна удивен. — И как беше?

Силвър направи кисела физиономия:

— Не ми хареса много. Малко е неприятно. Очите ми се зачервиха. Наистина не виждам смисъла в това. Може би земните получават някакви биохимични реакции, които за нас са недостъпни. Питах мистър Ван Ата, но той само се засмя.

— Аха — промърмори Сиги и о втренчи в екрана. Останалите също погледнаха натам. Напрегната тишина изпълни стаята. След това музиката се усили и тъмночервени букви се завъртяха пред очите им: „Затворникът на Зенда“.

Екранът показа автентична улична сцена от зората на цивилизацията, преди всякакви пътувания в космоса, дори преди електричеството: четири лъскави коня, впряговете звънят. Конете теглят по земята странна кутия на колела.

— Не можеш ли да вземеш още серии от „Нинджа на Звездните Близнаци“? — попита Сиги. — Това е още една от прокълнатите ти мръсотии. Искам нещо реалистично като преследването през астероидната…

— Млъкни и погледни всички животни — прекъсна го Силвър. — Толкова са много и дори не са в зоологическа градина.

Сиги изсумтя:

— Земята трябва да е била ужасно място за живот. Нищо чудно, че хората имат крака. Нещо, с което да се изправят във въздуха далеч от…

Силвър изгаси видеото:

— Ако нямаш нищо друго в главата, за което да говориш, аз се връщам в отделението си. С моето видео. А вие може да си гледате „Техника на Почистване и Поддръжка на Сервизните помещения за Храна“.

— Съжалявам — Сиги покорно прибра и четирите си ръце близо до тялото. Изглеждаше разкаян. Клер се въздържа от коментар.

— Хм — Силвър отново включи видеото. Продължиха да гледат мълчаливо и съсредоточено. Дори Сиги спря да се върти, когато започнаха сцените с влаковете.

Лео бе започнал първата си лекция.

— Ето, това е обикновената дължина на електронния лъч при заваряване… — той включи видеото си. В центъра на стаята изскочи призрачният образ на ярка синя светлина, компютърна симулация на оригиналния предмет. — Заобиколете, деца, за да може всеки да види добре.