Читать «Щиглецът» онлайн - страница 549

Опашките бяха безкрайни, стигаха чак до будките за вестници в другия край на гарата.

— За тази вечер ли? — каза служителката, когато най-сетне се добрах до гишето: едра, руса жена на средна възраст, с мек като възглавница бюст и безлично любезна като сводница във второстепенна жанрова картина.

— Точно така — отвърнах, надявайки се да не изглеждам толкова болен, колкото се чувствах.

— Колко билета? — попита тя, почти без да ме поглежда.

— Само един.

— Разбира се. Паспортът ви, моля.

— Момент… — казах с пресипнал от болестта глас и започнах да се потупвам по джобовете; бях се надявал да не ми го поискат… — о, съжалявам, не съм го взел, останал е в сейфа на хотела… но — и аз извадих нюйоркската си лична карта, кредитните си карти, картата с осигурителния си номер и ги подадох през прозорчето. — Заповядайте.

— За пътуването ще ви е необходим паспорт.

— Да, разбира се — правех всичко по силите си да говоря разумно, с тон на опитен човек. — Но нали ще пътувам чак довечера. Ето, виждате ли? — посочих празния под до себе си: нямах багаж. — Изпращам приятелката си, и реших, след като тъй и тъй съм тук, да си купя билет, ако може.

— Е… — служителката хвърли поглед към екрана, — разполагате с много време. Бих ви предложила да почакате и да си купите билет, когато се върнете тук довечера.

— Да — стиснах носа си, за да не кихна, — но аз бих искал да го купя сега.

— Опасявам се, че това е невъзможно.

— Моля ви. Ще ми окажете огромна услуга. Стоях четиридесет и пет минути на тази опашка, а нямам представа какви ще са опашките довечера. — Бях почти сигурен, че съм чул Пипа — която обикаляше цяла Европа с влак — че във влаковете не правят паспортни проверки. — Искам просто да си купя билета сега, за да си свърша другата работа, преди да се върна тук довечера.

Служителката се вгледа внимателно в лицето ми. После взе картата, погледна снимката, после погледна отново мен.

— Ето какво — казах, когато тя се поколеба, или поне остави у мен такова впечатление, — нали виждате, това съм аз. Имате името ми, осигурителния ми номер — ето — бръкнах в джоба си за лист и химикалка, — мога да повторя пред вас подписа, ако искате.

Тя сравни подписа. Погледна ме отново, после погледна картата и тогава, изведнъж, сякаш взе решение.

— Не мога да приема тези документи — и бутна картите обратно през прозорчето.