Читать «Щиглецът» онлайн - страница 502
Дона Тарт
— А Хорст… — казах, гледайки ту единия, ту другия.
— Моля?
— Той знае ли, че вие сте тук?
Борис изгълта докрай бирата си.
— Хорст? Не. Не знае. Ще бъде много, много по-лесно, ако Хорст научи за всичко това по-късно. Защото — той облиза една капка горчица от пръста си — подозренията ми се оказаха основателни. Шибаният Саша е крадецът.
— Какво имаш предвид с това „да се погрижа сам“?
Борис въздъхна.
— То е… — той се озърна, за да се убеди, че никой не ни чува, макар че бяхме единствените посетители в заведението — ами сложно е, мога да ти го обяснявам три дни, но мога да ти кажа и с три изречения какво се е случило.
— Улрика знае ли, че той е взел картината?
Той подбели очи.
— Колкото знаеш ти, толкова и аз — израз, на който бях научил Борис преди години, когато се мотаехме у дома след училище. „Колкото знаеш ти, толкова и аз“. „Зарежи“. Мътен пустинен здрач, спуснати щори. „Казана дума-хвърлен камък“, „Стегни се“, „Няма начин“. Същите сенки играеха и сега по лицето му. Отблясъци от златиста светлина, пречупена от стъклената врата към басейна.
— Мисля, че Саша трябва да е много глупав, за да каже на Улрика — каза Гюри с угрижено изражение.
— Не знам какво знае или не знае Улрика. Това няма значение. Тя предпочита брат си пред Хорст, както е доказала многократно досега. Човек би си казал — той нареди с господарски жест на келнерката да донесе нова пинта на Гюри, — човек би си казал, че Саша ще прояви достатъчно разум да не разбутва нищо известно време. Но не! Не може да вземе заем срещу нея в Хамбург или Франкфурт заради Хорст — защото Хорст ще научи това след секунди. Затова я е донесъл тук.
— Добре, виж какво, ако знаеш у кого е тя, би трябвало първо да се обадим в полицията.
Думите ми бяха посрещнати с мълчание и неразбиращи погледи, като че ли бях извадил туба с бензин и бях предложил да се самозапалим.
— Е, искам да кажа — започнах да се оправдавам, след като келнерката беше донесла бирата, беше я оставила на масата и си беше тръгнала, а Гюри и Борис не бяха произнесли нито дума, — така не е ли най-сигурно? И най-лесно? Ченгетата да я открият и ти да нямаш нищо общо с това?
Звън на велосипеден звънец; някаква жена на колело премина с поскърцване по тротоара покрай нас, черната й пелерина се развяваше като наметало на вещица.
— Защото — поглеждах ту единия, ту другия, — като си помислите през какво е преминала тази картина… през какво
— Аз също съм противник на рисковете.