Читать «Щиглецът» онлайн - страница 472

Изчаках края на филма, чувствайки се ужасно, почти не го гледах. Или по-скоро го гледах, но от съвсем различен ъгъл: не виждах екстаза на феноменалния музикант; не виждах мистика, самотника, героично напуснал концертната сцена на върха на славата си, за да се оттегли в усамотение сред снеговете на Канада — а хипохондрика, беглеца, изолирал се от света. Параноика. Консуматорът на хапчета. Не: наркомана. Маниака: постоянното носене на ръкавици, фобията от зарази, целогодишното увиване в шалове, треперещ, разтърсван от компулсивни разстройства. Изгърбения, будуващ нощем особняк, толкова неуверен дори в най-елементарните си контакти с хората, че (в едно интервю, което внезапно започнах да възприемам като мъчително) беше попитал един звукозаписен инженер дали не могат да отидат при адвокат, за да бъдат законно обявени за братя — някаква трагична версия от залеза на гения, напомняща ми как двамата с Том Кейбъл притискахме порязаните си палци един в друг в тъмния заден двор на тяхната къща, или нещо още по-странно — как на детската площадка Борис бе взел ръката ми, разкървавена при кокалчетата, с които го бях ударил, и я бе притиснал към собствената си окървавена уста.