Читать «Щиглецът» онлайн - страница 373

Беше разпечатка от някакъв уебсайт. Очите ми се плъзнаха бързо по страниците: ФБР… международни организации… провалена акция… разследване…

— Какво е това, да му се не види? — възкликнах толкова високо, че една жена на съседната маса подскочи на мястото си. Рийв — който продължаваше да се храни — не отговори.

— Не, наистина искам да ми отговорите. Какво общо има всичко това с мен?

Прехвърлях нервно страниците — обвинение в убийство по невнимание… Кармен Уидобро, икономка, наета от агенция за временна заетост „Маями“, застреляна от агенти, нахлули в къщата… тъкмо се канех да попитам отново какво общо има статията с мен, когато застинах на мястото си.

„Една картина на стар майстор, считана преди за унищожена («Щиглецът» на Карел Фабрициус, 1654) е била ползвана според слуховете като гаранция в сделката с Контрерас, но за съжаление не била открита при нахлуването на полицията в имението му в Южна Флорида. Въпреки че крадени произведения на изкуството често се ползват като гаранция в начинания, свързани с търговия с оръжия и наркотици, Службата за борба с наркотиците възразява срещу твърденията на отдела на ФБР, разследващ кражби на произведения на изкуството, че операцията е «провалена» и «проведена аматьорски», и направи публично изявление, в което се изразява съжаление за смъртта на госпожа Уидобро, но и се подчертава, че агентите на службата не са обучени да идентифицират и възстановяват крадени произведения на изкуството. «В напрегнати ситуации като тази», заяви Търнър Старк, говорител на Службата за борба с наркотиците, «наш приоритет винаги са били безопасността на агентите и цивилните, тъй като нашата работа осигурява материал за обвинението по най-тежките престъпления за злоупотреба с контролирани субстанции съгласно американския закон.» Фурорът, предизвикан от неуспялата акция, особено след делото във връзка със смъртта на случайно застреляната госпожа Уидобро, доведе до настоявания за по-тясно сътрудничество между двете служби. «Достатъчно щеше да бъде едно телефонно обаждане», каза Хофстеде фон Молтке, говорител на отдела на Интерпол за издирване на откраднати произведения на изкуството, на вчерашната пресконференция в Цюрих. «Но тези хора не са мислели за нищо друго освен за необходимостта да извършат арест и да постигнат желаната от тях присъда, а това е много неприятно, защото сега, след новото изчезване на картината, могат да минат десетилетия, преди тя да се появи отново.»

По груба преценка трафикът на крадени картини и скулптури в световен мащаб има оборот, възлизащ на около шест милиарда долара. Въпреки че появата на картината е непотвърдена, криминалистите са на мнение, че редкият шедьовър на холандския майстор вече е напуснал страната, вероятно на път към Хамбург, където сигурно е препродаден за минимална част от реалната цена, на която би бил продаден на официален търг…“

Оставих вестника на масата. Рийв, който бе престанал да се храни, ме наблюдаваше с хищна усмивка, стиснал устни. Може би превзетостта на тази усмивчица върху крушовидното му лице беше причината, но така или иначе, аз неочаквано избухнах в смях: смях, който освобождаваше натрупалия се ужас и даваше воля на облекчението ми, точно така се бяхме смели двамата с Борис, когато тлъстото ченге, което тичаше подир нас в супермаркета (и всеки момент щеше да ни хване) се подхлъзна на мокрия под и падна на задника си.