Читать «Щиглецът» онлайн - страница 368

Дона Тарт

— Е, мама те има за нещо изключително — отвърна той кисело. — Със сигурност ще направи всичко, което поискаш от нея.

— Само че работата е такава… — Хоуби беше долу и работеше с фрезата, но аз все пак заговорих по-тихо, — разбира се, ясно ти е, че разговорът е изцяло поверителен?

— Разбира се.

— Всъщност аз изобщо не виждам причина да намесваме майка ти. Мога да изготвя документ за продажба със задна дата. Но ако въпросният тип реши да задава въпроси, а е възможно да стане така, бих искал да мога да му кажа да се обърне към теб — да му дам телефонния ти номер, най-голям син, майката наскоро овдовяла, дрън-дрън и така нататък…

— Кой е този човек?

— Казва се Лушъс Рийв. Да си чувал нещо за него?

— Не.

— Е… все пак искам да те предупредя, че не е напълно изключено да познава майка ти, или поне да я е виждал някъде.

— Това не би трябвало да е проблем. Напоследък мама не се вижда почти с никого — той помълча, чух го как пали цигара. — И така, да предположим, че този тип се обади.

Описах скрина.

— С радост ще ти пратя снимка. Характерната отлика е фигурата на феникс, издялана най-отгоре. Ако се обади, не е необходимо да му казваш нищо друго, освен че този скрин е бил в къщата ви в Мейн, преди майка ти да го продаде преди няколко години. Ще се окаже, че го е купила от някакъв търговец, който междувременно е закрил бизнеса си, нали разбираш, някакъв старец, починал преди известно време, не помниш името, да му се не види, ще трябва да попиташ. Макар че, ако той продължава да настоява — учудващо бе да науча как няколко петна от чай и няколко минути в запалената фурна, на ниска температура, могат да състарят допълнително кочана стари квитанции от шейсетте години, купени от един битпазар, — няма да има проблем да те снабдя с документ и за тази покупка.

— Ясно.

— Добре. Така или иначе — опипвах наоколо, търсейки цигара, но цигара нямаше — ако се погрижиш за нещата по твоя линия, нали разбираш, ако се ангажираш да кажеш онова, което ми е необходимо, когато този тип се обади — ще ти дам десет процента от цената на скрина.

— Което е…?

— Седем хиляди долара.

Плат се разсмя — смехът му прозвуча странно щастливо и безгрижно.

— Татко винаги казваше, че всички вие, търговците на антики, сте мошеници.

xiii.

Затворих телефона, чувствайки се оглупял от облекчение. Госпожа Барбър притежаваше не малко второкачествени и третокачествени антики, но притежаваше и толкова много действително стойностни вещи, че ми беше неприятно да си представям как Плат разпродава разни неща под носа й, без тя да подозира какво върши той. А ставаше ли дума за продажба по принуда, то ако някой създаваше впечатлението, че в момента има някакви трудно определими неприятности, то това беше именно Плат. Макар от години да не си бях спомнял за изключването му, обстоятелствата около него бяха толкова старателно пазени в тайна, че вероятно бе извършил нещо доста сериозно, нещо, което при не толкова строг контрол върху всичко станало можеше да доведе и до намеса на полицията: а това по някакъв странен начин ме успокояваше, смятах, че именно затова мога да разчитам, че ще прибере парите и ще си мълчи. А пък и — когато мислех за това, сърцето ми се изпълваше със задоволство — ако на този свят имаше човек, който би могъл да се държи пренебрежително с Лушъс Рийв или дори да го сплаши, това бе именно Плат: сноб от световна класа, сам умеещ отлично да тероризира хората.