Читать «Шумът на времето» онлайн - страница 11

Също като сестрите си, Митя седна за пръв път пред клавишите на пианото на деветгодишна възраст.

И тогава светът стана ясен за него. Или поне част от света - достатъчно, за да го крепи цял живот. Разбирането на пианото и музиката му се удаде лесно - поне в сравнение с разбирането на други неща. И той работеше усърдно, защото това му се струваше най-лесно. Впрочем просто нямаше как да избегне тази съдба. С годините тя изглеждаше още по-прекрасна, защото му даваше възможност да помага на майка си и сестрите си. Понякога, след успешен концерт, когато бе получил аплодисменти и пари, той се чувстваше почти способен да се превърне в онази митична фигура - мъжа в семейството. Но в други случаи, дори и след като напусна този дом, ожени се и стана баща, все още се чувстваше като изгубено момче.

Онези, които не го познаваха и следяха музиката само от разстояние, може би предполагаха, че това е първото му поражение. Може би смятаха, че даровити-ят младеж, чиято Първа симфония, написана на деветнайсет, бе дирижирана от Бруно Валтер, от Тосканини и Клемперер, се е радвал на едно ясно и безоблачно десетилетие на успехи след онази премиера през 1926 г.

И тези хора, може би знаещи, че славата често води до суета и самонадеяност, сигурно разгръщаха „Правда“ и се съгласяваха, че композиторите лесно се отклоняват от писането на музика, каквато иска да чуе народът. А тъй като всички композитори са служители на държавата, то задължение на държавата е, щом те се залутат, да се намеси и да ги върне към по-пълна хармония с тяхната публика. Звучеше напълно разумно, нали? Само че тези хора си точеха ноктите върху душата му от самото начало: докато все още беше в Консерваторията, някои негови левичарски настроени състу-денти настояваха да бъде лишен от стипендия и изключен. Само че Руската асоциация на пролетарските музиканти и други подобни културни организации от самото си създаване водеха кампания срещу онова, за което той се бореше; или по-скоро срещу онова, за което си мислеха, че се бори. Те бяха решени да смъкнат буржоазните окови от изкуството. Работниците трябваше да бъдат обучени да станат композитори и цялата музика да бъде лесно разбираема и приятна за масите. Чайковски се оказа упадъчен; дори и най-малкото експериментиране се осъждаше като „формализъм“.

Само че още през 1929 г. той бе официално порицан, че музиката му „се отклонява от главния път на съветското изкуство“, и уволнен от поста си в Хореографското училище. Само че през същата година Миша Квадри, на когото посвети своята Първа симфония, стана и първият от неговите приятели и колеги, които бяха арестувани и разстреляни.

През 1932 г. Партията разпусна независимите организации и пое в свои ръце всички културни въпроси, но това не доведе до укротяване на наглостта, фанатизма и невежеството, а до систематичната им концентрация. Планът миньори да пишат симфонии не проработи според очакванията, но затова пък се случи обратното. От композиторите се очакваше да увеличават продукцията си подобно на миньорите и тяхната музика да топли сърцата, както изкопаните въглища топлят телата. Бюрократите оценяваха музикалната продукция както при всички останали производства; имаше си установени норми и отклонения от тях. Разгръщайки с вкочанени пръсти „Правда“ на гара Архангелск, той зърна на трета страница заглавие, по сочващо и осъждащо отклоненията: