Читать «Шумът на времето» онлайн - страница 13

Които имат уши, ще чуят, обичаше да казва той. Но дори и най-глухите нямаше как да не чуят какво им говори „Дандания вместо музика“ и да не се досетят за очакваните последствия. Имаше три изречения, насочени не просто към неговите теоретични заблуди, но и към самата му личност. „Композиторът явно не си е поставил задачата да чуе какво търси в музиката съветската публика.“ Това стигаше, за да му отнемат членството в Съюза на композиторите. „Опасността от такова направление в съветската музика е ясна.“

Това стигаше, за да му отнемат правото да свири и композира. И накрая: „Подобно заиграване с непонятни неща може да свърши много зле“. Това стигаше, за да му отнемат живота.

Ала все пак той беше млад, уверен в таланта си и само допреди три дни много успешен. Макар да не бе политик нито по темперамент, нито по нагласа, имаше хора, към които да се обърне. И в Москва най-напред отиде при Платон Керженцев, председател на Комитета по култура. Още с влизането си му обясни плана за отговор, който бе разработил във влака. Щеше да напише защита на операта, аргументирано опровержение на критиката, и да предложи статията на „Правда“. Например... Но въпреки че беше възпитан и вежлив човек, Керженцев дори не го изслуша докрай. Не ставаше дума за отрицателна рецензия, написана от критик, чието мнение се променя според деня от седмицата или състоянието на храносмилането му. Това беше редакционна статия на „Правда“ - не някаква мимолетна преценка, която може да се оспори, а политическо изявление от най-високо ниво. Свещено писание, с други думи. Единственият възможен начин на действие за Дмитрий Дмитриевич беше да се покае публично, да се отрече от грешките си и да обясни, че се дължат на глупаво младежко изхвърляне. Освен това да обяви намерението си занапред да се потопи изцяло в народната музика на Съветския съюз, която ще му помогне да се пренасочи към всичко, което е автентично, популярно и мелодично. Според Керженцев това бе единственият начин евентуално да си възвърне висшата благосклонност.

Той не беше религиозен. Но беше кръстен и понякога, минавайки покрай отворена църква, палеше свещ за семейството си. И добре познаваше Библията. Така че беше наясно с идеята за греха, както и с нейните обществени механизми. Престъпление, чистосърдечна изповед, присъда на свещеника, покаяние, прошка. Макар че имаше случаи, когато грехът е толкова голям, че дори и свещеник не може да го опрости.

Да, той познаваше веруюто и протокола, все едно как се наричаше Църквата.

Вторият му разговор беше с маршал Тухачевски. Червения Наполеон беше в средата на четирийсетте -строг, красив мъж с високо чело. Той изслуша от край до край какво се е случило, умело анализира позицията на протежето си и направи стратегическо предложение, което бе просто, дръзко и великодушно. Той, маршал Тухачевски, ще напише лично писмо до другаря Сталин, за да се застъпи за него. Дмитрий Дмитриевич изпита огромно облекчение. Замаян и обнадежден, видя как маршалът седна зад бюрото и сложи пред себе си лист хартия. Но щом взе писалката и започна да пише, униформеният мъж ненадейно се промени. Струйки пот бликнаха от косата по високото му чело и от тила надолу към яката. Едната ръка се стрелкаше да ги забърше с кърпа, другата колебливо въртеше писалката. Подобна неувереност у един войник не действаше окуражаващо.