Читать «Ширината на света» онлайн - страница 8
Дэвид Балдаччи
— Напомня ми на „Гладниците“ в Горчилище — каза Делф.
— На мен пък не ми напомня на нищо — промълви Петра. — За първи път виждам подобен разкош.
Възхитеният й тон ме накара за сетен път да се замисля, че несгодите на моя роден край бледнеят пред онова, което е трябвало да понася в Мочурището.
Физиономията на Делф, както и муцуната на Хари Две бяха притиснати в стъклото в ням унес. Там, зад дървен тезгях, стояха мъже и жени в бели престилки, явно изпълняващи поръчките на клиентите. Още по-навътре смътно се мяркаха други хора, трудещи се край печки, тенджери и тигани. В големи телени кошници върху тезгяха бяха подредени различни видове хляб, а на рафтовете до тях имаше всевъзможни торти, кремове и сладкиши. Усетих как главата ми започва да се мае.
Щом успях да откъсна взор от този рог на изобилието, видях хартиените и металните пари, разменяни между хората от двете страни на тезгяха. Дори оттук се забелязваше разликата с нашите монети от Горчилище. Колкото и да бяхме гладни, ако опитахме да ги използваме, веднага щяхме да се издадем.
Делф, очевидно споходен от същите разсъждения, каза:
— Дали не можем да си намерим някаква работа, колкото да изкараме пари за храна?
В този момент зад гърбовете ни се разнесе глухо бръмчене и аз се обърнах.
Една голяма, лъскава кола спираше край бордюра. Върху металната й решетка бе изписано името „Зефир“.
Зад колелото, очевидно служещо за управление, седеше мъж, а на седалката зад него — още един, облечен в изключително хубави дрехи. На главата му имаше лъскав, черен цилиндър, а носът му бе месест и червен. Той извика нещо, при което онзи отпред пъргаво слезе и заобиколи колата. Прозорецът на задната врата се смъкна и гласът на мъжа с цилиндъра се чу ясно.
— Пак закъснявам заради теб, Уейнрайт. Нямам време дори да хапна като хората. Влез и ми вземи обичайната закуска. Ще я изям по пътя.
Въпросният Уейнрайт, който бе облечен с ботуши до коленете, сако с множество лъскави копчета и твърда кожена шапка с вдигнати на челото очила, рече умолително:
— Но, сър, опашката е много дълга.
— Това не е мой проблем, нали? Справяй се с опашката както намериш за добре, но побързай. Ето ти пари.
Той измъкна от вътрешния си джоб кафяв кожен портфейл и извади от него къс хартия и няколко монети. От мястото си можех да видя, че портфейлът е добре натъпкан. В живота има моменти на колебание и други, в които изборът е ясен. Този беше от вторите.
Издокараният тип очевидно имаше прекалено много пари. Дори нямаше да усети, ако го избавех от част от тях.
Озърнах се и незабелязано извадих пръчката.
— Делф — произнесох с половин уста. — Ще ми трябва един от твоите малки трикове за отвличане на вниманието.
— Какво? — учуди се той, но сетне забеляза пръчката и кимна разбиращо. — А, ясно.
Направи две крачки встрани и извика, сочейки нагоре във въздуха:
— Майчице, какво е това?
Гласът му бе толкова силен и гръмлив, че всички наоколо извърнаха глави, включително двамата от колата.
—
