Читать «Ширината на света» онлайн - страница 9

Малка вихрушка от хартийки и монети излетя оттам, профуча току под брадичката на униформения шофьор, зяпнал както и всички останали във въздуха, и се озова в другата ми ръка.

Пъхнах ги бързо в джоба си и отидох да се наредя на опашката.

— Но това не е ли кражба, Вега Джейн? — смръщи вежди Делф.

— И какво? — възрази Петра. — Как смяташ, че Лак и аз сме оцелявали в Мочурището толкова време?

— Но сега не сме в Мочурището, нали? — не отстъпваше Делф.

— Искаш ли да ядеш или не? — скастрих го аз и той млъкна.

Изчакахме, докато опашката се източи, и най-сетне стигнахме заветния тезгях.

Озовах се лице в лице с жена в дълга бяла престилка и шапка със същия цвят. Кожата й бе по-бледа от моята, а очите — големи и кръгли. Дългата й черна коса бе прибрана акуратно отзад на тила.

— Какво ще обичаш, миличка?

— Ами… какво имате? — попитах плахо.

Тя посочи дългото меню на стената.

— Всичко, което пише там, плюс нещата, които виждаш на рафтовете. До едно отлично приготвени. Тук, в Честен, правим нещата добре.

Петра пристъпи напред и изпъчи гърди.

— А вие какво обичате най-много?

Жената се усмихна, погледна я и каза тихо:

— Ако трябва да съм честна, любимото ми е номер четири.

Погледнах номер четири в менюто. За мое учудване, съставките на ястието ми бяха напълно познати.

— Звучи добре — кимнах. — Три порции, моля.

Тя погледна надолу и зърна Хари Две.

— Но ще трябва да оставите кучето отвън.

— О, да, разбира се.

— Много е сладък. Как се казва?

— Хари — отвърнах след миг колебание. — Просто Хари. — Ако й бях казала истинското име, това можеше да предизвика нежелани въпроси.

— Изгубил си е едното ухо, горкичкият — цъкна съчувствено с език тя.

— Да, за съжаление. Сби се с едно друго… куче.

С крайчеца на окото си видях как Делф придърпва ръкав, за да скрие изгореното място, а Петра пъха ранената ръка в джоба си.

Отведох Хари Две навън и му заръчах да чака пред витрината. После се върнах и платих за поръчката. Зачудих се дали хартийката, която подавам, ще е достатъчна, но жената я прие спокойно и ми върна други хартийки и малко монети, които прибрах.

— Виждам, че носиш само една ръкавица, миличка? — отбеляза.

Гърлото ми леко се стегна.

— Подарък ми е от мама. Изгубих другата, но нося тази заради нея.

— Това се казва добро момиче. И аз имам три дъщери, та разбирам.

Усмихнах се неловко и побързах да се отдалеча.

Една маса до прозореца тъкмо се освобождаваше и ние седнахме на нея.

Щом храната ни пристигна, отнесох на Хари Две неговия дял.

На връщане ми направи впечатление изражението на Петра, която съзерцаваше блюдата пред себе си така, сякаш бяха най-прекрасната гледка на света: бъркани яйца с бекон, пухкави наденички, препечени филийки с масло, горещ чай, овесена каша и пушени херинги.

Тя усети, че я гледам, изчерви се и доби леко сконфузен вид. Пресегнах се и улових ръката й.

— Знам какво е да си гладен. Но никога не съм гладувала така, както ти и Лак. Затова хапвай, без да се притесняваш.

Тя ми благодари с усмивка.

През следващия четвърт час бяхме заети основно с дъвкане, гълтане и пиене.