Читать «Шепотът на розите» онлайн - страница 31

— Къде са хората ми? — изрева гневно той. — В тази проклета дупка никой не си дава труд да ме осведоми.

Сабрина също нямаше право да го стори. Тя го измери внимателно изпод спуснатите си мигли и отново се запита колко далеч можеше да стигне с надеждата да предотврати злото, надвиснало над двата клана, и да спечели поне частица от доверието му.

— Разположили са се на хълма срещу къщата — отговори най-сетне тя и въздъхна тежко. — Никой не знае дали замислят обсада или празнуват. Цял ден се наливат с алкохол и танцуват. Нощем тероризират селото. О, да, и свирят на гайдите си. Непрекъснато. Ако бяхме в Йерихон, стените щяха да се срутят още първия ден.

— Това е Раналд. Той не умее да свири.

— Тогава сме постигнали съгласие поне в една точка.

Морган се отдалечи от решетката и повлече веригите след себе си. Не можеше да рискува да покаже на Сабрина блесналите си от възбуда очи. Щом хората му бяха наблизо, той щеше да намери начин да избяга. Може би те чакаха само знак от него. Когато се обърна към нея, Сабрина бе обзета от паника.

Морган се усмихна.

И като че това не беше достатъчно, усмивката му беше необикновена. Напълно лишена от обичайната подигравателност, с която беше свикнала. Момчешка усмивка, завладяваща с откритостта си. Лицето му се разведри и сърцето й направи огромен скок. Това беше усмивката на Хадес към Персефона, малко преди да я отвлече в подземното царство. Усмивката, с която сатаната бе дарил Исус Христос, преди да го подложи на изкушение в пустинята. Веригите и решетките не бяха в състояние да я предпазят. За усмивка като тази една жена беше готова на всичко. Наистина на всичко. Той направи крачка към решетката и тя потрепери от ужас.

Гласът му прозвуча като дрезгаво котешко мъркане, което погали разколебаните й сетива.

— Като те видях да стоиш тук, помислих, че сънувам. Или че съм умрял и случайно съм попаднал на небето.

Сабрина вдигна скептично едната си вежда. Ако не беше замаяна от силата на чара му, сигурно щеше да се изсмее на дързостта му. Но хладният разум й подсказа да изчака, за да разбере докъде ще стигне играта.

Тя пристъпи смутено от крак на крак.

— По-скоро си помислил, че са те смъкнали в ада, като си видял едно грозно джудже да наднича през решетката.

Морган се хвана за сърцето, като че думите й го бяха ранили.

— Не смей да си правиш такива шегички, момиче. Даже ангелите плачат от ревност, като виждат колко си красива.

Сабрина имаше чувството, че духът на Ангъс говори с устата на сина си.

— Ангелите няма защо да се страхуват от мен. Някога едно момче ми заяви с видимо задоволство, че изобщо не съм красива. — Тя продължи да изрежда недостатъците си, като броеше на пръсти, опитвайки се да скрие мъката, която й причиняваше споменът. — Устните ми са твърде пълни, шията ми е тънка и може да се прекърши. Ушите ми са щръкнали като на елфи от нисшата класа, а носът ми е като на старото ни куче.