Читать «Шепотът на розите» онлайн - страница 29
Тереза Медейрос
Тъкмо когато беше готова да падне на мръсната земя и да се разхълца безпомощно, тунелът пред нея се разклони. От зейналата дупка повя леден въздух. Свещта й трепна и угасна.
Сабрина присви очи. По-добре пълен мрак, отколкото пристъпи на паника. Но много бързо разбра, че не може вечно да стои със затворени очи. Беше не само безсмислено, но и досадно. Отвори едното си око, после другото. Угасналата свещ падна от ръката й.
Слабата светлина на свещта беше достатъчна да я направи сляпа за мъждукането в края на тунела. Сега дълбокият мрак направи светлинката видима. Опипвайки предпазливо хлъзгавия под краката си, тя се промъкна напред, търсейки утеха в каменните стени, уплашена, че никога няма да намери Морган. А може би трябваше да се страхува повече от срещата им…
Светлинката я отведе пред желязна решетка, която стигаше от пода до тавана. Мъжът зад нея стоеше толкова спокойно, като че беше изсечен от същата масивна скала, която го заобикаляше. Върху дървена поставка гореше дебела свещ и оскъдната й светлина си играеше с дълбоките сенки. Облекчението на Сабрина, че баща й не е проявил жестокостта да остави затворника без светлина, отстъпи място на бесен гняв, като видя дебелите вериги, с които ръцете и краката му бяха вързани за железен кол в каменния под. Нищо чудно, че Дугъл Камерън не беше поставил постове.
Примитивният гняв я тласна напред. Мястото на Морган не беше в тази гадна дупка. Той трябваше да препуска в галоп през долината и вятърът да развява русата му коса. Трябваше да спи под ясната мрежа на звездите под шумолящите клони на пиниите.
Морган седеше на една скална издатина. Дълбоките сенки не бяха в състояние да помрачат блясъка на косата, скрила лицето му. Той вдигна бавно глава и това движение разсея образа на прекършения пленник.
Под лявото му око се виждаше голяма синина. Пълната долна устна беше сцепена, сякаш ударена от пръстен. Сабрина си припомни с каква ярост го гледаха братята й и предположи, че след затварянето бяха побързали да му отмъстят.
Но вместо да събуждат съчувствие, раните го правеха още по-опасен. Сабрина стисна здраво устни. Не биваше да забравя нито за миг, че този мъж нито се нуждаеше, нито искаше съчувствието й.
Морган се изправи и тясното помещение се превърна от килия в кафез. Тартанът му бе стегнат около хълбоците. Голите гърди блестяха като излъскана стомана. Когато пристъпи към нея, във всяко движение се усещаше укротена животинска сила. Съвършеното олицетворение на варварски воин, макар че не крещеше и не дрънчеше с веригите си. Когато се приближи към желязната решетка, Сабрина инстинктивно се отдръпна назад.
Отначало Морган мислеше, че затворничеството ще го подлуди. Беше обходил всяко ъгълче на килията, преди да се отпусне върху скалната издатина. След това обаче в миришещия на гнило затвор се промъкна аромат на рози и друг, още по-необясним — на канела и карамфил. Слабините и стомахът му се свиха от глад.
Не можеше да повярва, че Сабрина наистина е тук, чиста и свежа, ухаеща на рози, с кожа, която и в мрака блестеше като алабастър. Ясното чело беше увенчано с венец от плитки.
