Читать «Шепотът на розите» онлайн - страница 27
Тереза Медейрос
— Е, малка моя принцесо, достатъчно ли ти бяха вълненията за една вечер?
Макар че продължаваше да трепери, тя се засмя.
— Достатъчни за цял живот, бих казала. Откъде имаш този пистолет, мамо?
Елизабет погледна намръщено оръжието в ръката си, сякаш го виждаше за първи път.
— Един немски часовникар го изработил за баща ми. За благодарност, че направил голямо дарение на лютеранската църква.
— Тя се прицели в тавана и натисна спусъка. От дулото експлодира букет от разноцветни пера.
От гърлото на Сабрина се изтръгна странен звук — наполовина смях, наполовина хълцане.
— Победен от рози и пера в една и съща вечер. Бедничкият…
Над главата й родителите се спогледаха угрижено. Дугъл протегна ръка да я помилва по бузата, но грозните кървави петна го спряха.
— Кой посмя да извърши това безбожно дело? — попита Елизабет.
Дугъл решително стисна ръце в юмруци.
— Не знам, но ще го намеря.
— Може би някой стар враг на Ангъс, който не е нито от нашите, нито от Макдонълови, се е промъкнал незабелязан в къщата — предположи Сабрина.
Родителите й я зяпнаха, сякаш бе говорила на китайски.
— Не си блъскай хубавата малка главица над този проблем принцесо — заповяда енергично Дугъл.
— Баща ти е прав. Не беше редно да говорим за това в твое присъствие. — Майката й помогна да се изправи. — Ела с мен агънцето ми — продължи нежно тя. — Ще те отведа в леглото и ще ти направя горещ чай.
Сабрина изненада и родителите си, и себе си, като се изтръгна от прегръдката на майка си и тръгна сама по стълбата макар че коленете и трепереха.
— Благодаря, мамо, но ще се справя сама. Напълно съзнавам, че ако си бях останала в леглото, щях да ви спестя куп проблеми.
Сабрина не искаше да я глезят. Не искаше да се пъхне между колосаните чаршафи, да потъне в топлия пухен дюшек и да мисли за Морган, който лежеше в студения, влажен затвор зад дебелите стени от камък и дърво.
Родителите я проследиха с поглед, докато се изкачваше Крехката фигура беше скрита под бащиния жакет. Вроденият оптимизъм на Дугъл отново победи. В гнева и мъката от смъртта на Ангъс проблесна искрица надежда. Може би старият грубиян не бе умрял напразно. Може би смъртта му даваше шанс на Дугъл Камерън да осъществи плановете си за бъдещето на клана Камерън и за любимата си дъщеря.
Той поклати глава и се замисли над иронията на съдбата.
— По тялото и няма нито една драскотина. Странно…
Елизабет присви очи. И преди беше виждала този израз в очите на мъжа си и имаше всички основания да се съмнява в него.
— Тези драскотини не се виждат — проговори глухо тя.
Преди да стигне до галерията, Сабрина се олюля. Вкопчи се в парапета и когато зави зад ъгъла, едва не се спъна в проснатата на пода фигура на Енид.
Братовчедка й седна и разтърка зачервените си очи.
— Божичко, как така съм заспала! Пропуснах ли нещо?
* * *
Минаха цели три дни, докато Сабрина събра смелост да извърши онова, което беше замислила. Три дни, през които майка и непрекъснато я глезеше. Три дни, през които баща й, братята й и старейшините на клана ходеха из къщата и ругаеха, търсейки решение. Три дни, през които Макдонълови надуваха гайдите си отвъд стените на крепостта.
