Читать «Шепотът на розите» онлайн - страница 25

Мъжете от клана Макдонъл размениха несигурни погледи. Никой никога не беше побеждавал Морган в двубой, белезите им го доказваха. А тази мъничка полуангличанка явно печелеше предимство. Черната коса беше нападала по лицето й, белите й зъбки жадуваха за прясно месо.

— Да я застрелям ли, Морган? — предложи с надежда Раналд и се прицели с пистолета си.

Морган му спести това усилие, като хвърли Сабрина на пода и я затисна с тялото си. Мъжете решиха, че им предстои друго представление, и зареваха одобрително. Какво по-добро отмъщение за смъртта на Ангъс, ако Морган опозореше дъщерята на Камерън пред очите на баща й и братята й! Мнозина вече облизваха устни и се надяваха и за тях да остане нещо, когато Морган свърши с момичето.

Брайън се втурна напред и в гърлото му веднага бе опряна кама. Алекс хвърли отчаян поглед към баща си и се изуми. Дугъл наблюдаваше замислено и съвсем спокойно дъщеря си и Морган, които водеха мълчалива битка на пода на залата.

Морган беше вкопчил бедрата на Сабрина между своите и държеше с една ръка китките й. Телата им трепереха, двамата се гледаха неотстъпно. Морган неволно облиза кръвта по устните си.

— Хайде, направи й го и заради нас! — изкрещя един от мъжете.

Морган видя как кръвта се отдръпна от лицето на Сабрина.

Но дори в този момент, когато и двамата знаеха, че той би могъл да я остави на пода прекършена, кървяща и омърсена, тя отказа да плаче и да се моли.

— Хайде, нека момичето усети острието ти, Морган! Обзалагам се, че е много по-приятно от онова, дето уби баща ти!

Морган замахна с юмрук. Знаеше, че не му остава друг избор, освен да я обезвреди, преди грозното настроение на хората от клана му да излезе извън контрол. Съпротивата на Сабрина само беше изострила апетита им. Тя не го улесняваше. Мекото й тяло трепереше под неговото, ала втренченият й поглед беше пълен с подигравка и предизвикателство.

Косата се стелеше около лицето й на черни копринени вълни. Всеки мъж би пожелал да зарови пръсти в тази коса и да я разпилее по възглавниците. Такава коса…

Морган отново замахна, молейки се да не строши крехката й брадичка.

Краткият прилив на съчувствие се оказа фатален за него. Студеното дуло на пистолет се опря в основата на черепа му, след секунда се чу щракване.

Цивилизованият глас на Елизабет Камерън трепереше от гняв.

— Махни се от детето ми, Морган Макдонъл, или ще те пратя при баща ти в ада.

Глава 4

В продължение на един дълъг миг Сабрина усети как хватката около китките й се затегна. Очевидно и смъртната заплаха не беше достатъчна да го накара да се предаде.

Ако замъглените зелени очи не я държаха в пълно подчинение, тя щеше да види как Макдонълови си размениха отчаяни погледи. Раналд можеше да свали господарката на дома с един изстрел, но тя щеше да натисне спусъка и кланът им щеше да загуби единствения мъж, който можеше да ги държи в подчинение. Висока цена за едно празненство, колкото и вкусна да беше храната на Камерънови.

Морган взе решение вместо тях.