Читать «Шепотът на розите» онлайн - страница 193

Множеството се раздели и той напусна залата със спокойни крачки. Сабрина знаеше, че й бе казал сбогом.

Глава 28

Дъждът се лееше по калдъръма под прозореца на стаята й и навяваше едновременно меланхолия и спокойствие. Капките се удряха тежко в оловното стъкло на вратите към терасата и скриваха от очите й просторния парк.

Някой почука плахо на вратата.

Без да се обърне, Сабрина покани посетителя да влезе.

Вратата се отвори.

— Донесох ви малко чай. Готвачката ви е приготвила няколко сладки хлебчета. Купи ябълките със собствените си пари от един минаващ търговец.

Сабрина се опита да се усмихне. Луничавото лице на момичето издаваше искрена загриженост.

— Благодаря, Беатрис. Хлебчетата са прекрасни.

Беа остави таблата на масичката за чай, изправи се и изтри ръце в престилката си.

— Има ли още нещо, Беатрис?

Беа бе впила поглед в библията под ръцете на Сабрина. Книгата лежеше там трети ден, но собственичката й не я отваряше.

— Питах се дали да ви донеса нещо друго за четене. Или за бродиране, за да се ободрите.

Сабрина поклати глава и отново се загледа към обляната в дъжд градина зад мокрите прозорци.

— Не, благодаря. Много мило от твоя страна, че попита.

Беа не се отказваше.

— Искате ли да изчеткам косата ви, мис? — Тя попипа предпазливо гъстите къдрици, разпуснати по раменете на Сабрина. — Не вярвах, че имате толкова прекрасни коси. — Тя се отдръпна уплашено, осъзнала, че жестът беше недопустим за една слугиня.

Вместо да я укори, Сабрина отново я дари с мека усмивка.

— Много ти благодаря за милото предложение, но предпочитам да се реша сама.

Беа въздъхна и зави коленете й с одеялото.

— Ще изпратя Теди да ви донесе още дърва. Не искаме да настинете в това влажно време. Желаете ли да ви преместя към огъня? Тук май става течение.

Сабрина поклати глава. Момичето изтупа възглавниците на леглото, вдигна от пода един чорап и го окачи на стола. Отражението в стъклото беше загрижено.

— Ако имате някакво желание… каквото и да е — трябва само да позвъните, мис. Повикайте ме и веднага ще дойда.

Сабрина кимна и когато вратата се затвори зад прислужницата, пошепна унило:

— Не се тревожи за мен, Беа. Аз съм от семейство Камерън. Ние винаги получаваме онова, което искаме.

Тя отметна глава и затвори очи. В това състояние не можеше да понесе дори мътната светлина зад прозореца.

* * *

След два часа Беа влезе в кухнята с недокоснатата табла и когато готвачката я погледна с надежда, унило поклати глава.

— Не изпи чая си и дори не опита прекрасните ви хлебчета.

Готвачката се отпусна тежко на едно трикрако столче и сърдито посочи изстиналите сладкиши.

— Ако преди седмица някой ми беше казал, че ще се опитам да възбудя апетита на младата мис с нещо друго, освен с арсен, щях да му се изсмея. — След малко лицето й се разведри. — Какво, ако й приготвим топъл компрес за гърдите?

Беа отново поклати глава.

— Тя не се оплаква от нищо. С тялото й всичко е наред. Никога преди това не бях чувала човек да казва толкова често „моля“ и „благодаря“. Ако я бях помолила, сигурно щеше да ми сервира чай.