Читать «Шепотът на розите» онлайн - страница 191

Когато отново се огледа, видя как Морган разговаря с един уплашен паж. Момчето поглеждаше нервно към дивана й и тя побърза да се отпусне във възглавниците и дори закри с ръка очите си, за да покаже пълното си изтощение.

Като награда за усилията й Морган за секунда свали маската, смръщи чело и стисна устни. Ала веднага се овладя, отпрати пажа с и решително се запъти към нея.

Вместо да седне на свободния стол, той се отпусна на дивана и едва не смачка краката й. Тя изпухтя недоволно и се отмести, попи с кърпичка овлажнелите си очи, кихна и заяви:

— Много съжалявам, но ми се струва, че не понасям сапуна ви.

— Според мен причината е във възглавниците. Нищо чудно да не понасяте пухчетата.

Без да се интересува повече от нея, Морган се загледа към сцената. Жената, която седеше пред него, изви лебедовата си шия и го погледна крадешком над ветрилото си. Тази дребна случка му напомни защо провеждаше всички битки със Сабрина на публични места, а не в усамотение. Не можеше да гарантира за себе си, ако останеше насаме с нея. Страхуваше се, че ще се поддаде на чувството за вина и в крайна сметка и той като другите ще започне да изпълнява капризите й.

Още по-голям беше страхът му, че ще поиска да спре злобните й приказки, като запечата устните й със своите.

Това желание се засили при вида на крехката фигурка, загърната в бял халат, по-подходящ за спалнята, отколкото за салона. Ароматът на виолетки, който струеше от нея, беше в контраст с пикантната миризма на диви рози, която излъчваше по-рано.

Изведнъж му се дощя да я просне на дивана, да развали смешния кок, да разтвори кремавите й бедра и да се забие дълбоко в нея… пред очите на всички гости.

Похотливият Арлекин метна крякащата Коломбина на рамото си и зрителите заръкопляскаха одобрително. Морган изпита съжаление към бедния Арлекин. Постепенно започваше да разбира колко е изкусително да използваш груба сила, за да владееш една жена против волята й. Сляп за ставащото на сцената, той стисна ръце в юмруци, обзет от нов гняв и стар срам.

Сабрина го изрита в хълбока.

— Преместете се, ако обичате! Нищо не виждам. Пречите ми.

От редицата, където седеше леля Хонора, долетя високо „Шт!“, няколко гости протегнаха шии да видят какво ставаше на дивана. Арлекин направи пауза и изгледа сърдито Морган и Сабрина.

Морган посегна зад гърба си, улови крачето й и плъзна пръсти по чувствителните контури.

— Виждам, че вече сте много по-силна, скъпа моя.

Сабрина моментално отпусна мускулите си.

— Това беше просто един ужасен спазъм. Знаете ли, моите спазми са ужасно болезнени.

Вместо да пусне крака й, Морган притисна палец във възглавничката на стъпалото и продължи да го масажира, докато не чу тихото сладостно охкане, което очакваше.

Тя стегна мускулите си и успя да се изплъзне от хватката му.

— Както виждам, спазмите стават все по-мъчителни — отбеляза спокойно той. — Вероятно ще се наложи ампутация.

Сабрина го погледна слисано. Май беше по-добре да смени темата.

— Ужасно ме боли гърлото — съобщи със страдалчески глас тя. — Бихте ли ми донесли чаша шампанско?