Читать «Шепотът на мъртвите» онлайн - страница 2

Точно на тази морава, докато ругаеше и се задъхваше от усилието да отреже един изсъхнал клон на старата жълта акация, Ърл Бейтмън получи инфаркт. Остави триона заклещен в клона и успя да направи няколко несигурни крачки към къщата, когато болката го сграбчи и повали на земята.

Качиха го в линейката, поставиха кислородна маска върху лицето му, а той стискаше здраво ръката на Кейт и се опитваше да й се усмихне окуражително. Когато пристигна в болницата, сред медицинския персонал настъпи обичайната в такива случаи суматоха, биха му няколко инжекции и го закачиха за някакви писукащи машини. Слава богу, скоро те утихнаха. След неизбежните бюрократични процедури, които съпътстват живота ни още от самото раждане, и попълването на всички необходими формуляри, Ърл беше изписан.

Сега лежеше проснат под лъчите на пролетното слънце. Беше гол върху ниска дървена поставка, издигната над покритата с трева и листа поляна. В това състояние бе от една седмица — достатъчно време плътта да се стопи. Сега под мумифицираната кожа се подаваха само кости и хрущяли. По темето му все още имаше отделни кичури коса, а празните кухини на очите му се взираха в лазурното небе.

Приключих с измерванията и излязох от телената клетка, която предпазваше трупа на зъболекаря от набезите на птици и гризачи. Избърсах потта от челото си. Макар че все още бяхме в началото на пролетта, късният следобед бе горещ. Тази година пролетта настъпваше бавно. Пъпките на растенията бяха натежали и след седмица-две гледката щеше да бъде великолепна, но засега брезите и кленовете в горите на Тенеси все още криеха красотата на цветовете си, сякаш не им се искаше да я покажат на света.

Хълмът, на който се намирах, не бе никак забележителен. Беше доста висок, но изобщо не можеше да се сравнява с впечатляващите хребети на Смоуки Маунтинс, които се виждаха в далечината. Пред очите на хората, попаднали тук, природата разкриваше една съвсем друга страна. Наоколо се виждаха човешки трупове в различен стадий на разложение. Бяха навсякъде — по земята сред ниската растителност, изложени на силното слънце или оставени на сянка. Телата, донесени наскоро, бяха подути от газовете, отделящи се при разлагането, докато по-старите бяха изсъхнали и приличаха на кожа за обувки. Някои от тях бяха скрити от погледите на посетителите — погребани под земята или затворени в багажниците на коли. Други, като трупа, чието тегло премерих преди малко, бяха покрити с телени мрежи и приличаха на експонати от зловеща изложба. Само че мястото не беше достъпно за широката публика. Хората тук се занимаваха с далеч по-сериозни неща.

Прибрах уредите и бележника в чантата и раздвижих ръката си, която бе започнала да изтръпва. На мястото, където миналата година дланта ми бе разрязана до костта, се виждаше тънък бял белег, който минаваше през нея и разсичаше линията на живота ми на две. В това нямаше нищо странно, като се има предвид, че ножът, оставил белега, за малко да отнеме живота ми, който след това напълно се промени.