Читать «Шепотът на мъртвите» онлайн - страница 182

Бях готов да удължа престоя си, за да изчакам възпоменателната служба в памет на Том, или дори да се върна за нея по-късно. В крайна сметка не се наложи. Независимо от събитията, които бяха предизвикали смъртта му, Том бе починал в болница, по здравословни причини, така че разследване нямаше да има. От една страна, това беше добра новина, заради Мери, но пък аз останах с усещането за не докрай свършена работа. Но може би с всяка смърт е така.

Погребение нямаше. Том бе дарил тялото си за целите на науката, но не на Фермата — иначе щеше да е доста травмиращо за колегите му. Мери се държа достойно и не плака по време на службата. До нея стоеше възпълен мъж на средна възраст, облечен в строг костюм. Отначало не разбрах, че това е синът им. Държеше се леко неприятно, като човек, който има по-важна работа. Когато ни запознаха след края на службата, той ми подаде ръка вяло и неохотно.

— Доколкото разбрах, работите като застраховател? — попитах аз.

— Всъщност не, поръчител съм.

Не знаех каква точно е разликата, но реших, че няма смисъл да питам.

— Дълго ли ще останете в града?

Той погледна часовника си и се намръщи, все едно вече закъсняваше.

— Не, ще хвана следобедния полет за Ню Йорк. И без това трябваше да пренасроча някои заседания. Всичко това стана в много неподходящ момент.

Идваше ми да му отвърна хапливо, но си замълчах. Какъвто и да е, все пак беше син на Мери и Том. Докато се отдалечавах, той отново погледна часовника си.

Гарднър и Джейкъбсън също присъстваха на службата. Тя се бе върнала на работа; превръзката на рамото й едва се забелязваше под сакото. Гарднър все още се водеше в отпуск по болест. Беше прекарал малка исхемична криза, нещо като миниинсулт заради продължителната липса на кислород. Това бе предизвикало краткотрайна загуба на говора и намалена чувствителност в едната страна, която щеше да премине. Когато го видях, единствените забележими следи бяха още по-дълбоките бръчки по лицето му.

— Добре съм — отговори ми той леко сдържано, след като го попитах как е. — Спокойно мога да се върна на работа още сега. Проклети доктори.

Джейкъбсън изглеждаше съвършена и недостъпна както винаги. По нищо не личеше, че е била простреляна, освен че на моменти се опитваше да предпази лявото си рамо.

— Чух, че е предложена за повишение — споделих с Гарднър, докато тя изказваше съболезнованията си на Мери.

— Още не е решено.

— Ако ме питат мен, напълно го заслужава.

Той се поотпусна малко.

— И аз мисля така, макар че надали някой ще ме пита.

Наблюдавах Джейкъбсън, докато разговаряше с Мери с тържествено и сериозно изражение на лицето. Имаше прекрасен профил. Гарднър се изкашля.

— Даян все още преживява труден период. Раздели се с любимия човек миналата година.

За първи път научавах нещо за личния й живот. Учудих се, че ми съобщава това.

— И той ли е агент от Бюрото за разследване?