Читать «Шепотът на мъртвите» онлайн - страница 180
Саймън Бекет
Отидох в кухнята. В апартамента се усещаше хлад, който ми напомняше, че макар да е пролет, сега съм в Англия. Включих отоплението и сложих чайника на печката.
Не бях пил чай от няколко седмици.
Погледнах телефона и видях, че имам съобщения. Бяха повече от двайсет. Без да се замисля, посегнах да натисна копчето и да ги прослушам, но промених решението си. Ако някой е искал спешно да се свърже с мен, щеше да се обади на мобилния.
Освен това едва ли някое от съобщенията беше от Джени.
Направих си чаша чай и я занесох на масата в трапезарията. В средата имаше празна купа за плодове и едно малко листче в нея. Взех го и видях, че е бележката, която бях написал, преди да замина.
Усетих, че започвам да се нагаждам към стария си живот. Струваше ми се, че съм бил в Тенеси преди цял век. Спомените за слънчевата градина с труповете и водните кончета, както и кошмарните сцени в санаториума започваха да изглеждат нереални, сякаш са били само сън. Но всичко онова бе действителност.
В „Сидър Хайтс“ бяха открити четирийсет и два трупа, двайсет и седем от които — в градината, а останалите — в санаториума и балнеолечебницата. Кайл не бе подбирал. Жертвите му бяха хора на всякаква възраст, от всякакъв етнос. Някои бяха умрели преди повече от десет години и работата по идентифицирането им все още продължаваше. Портфейлите и кредитните карти, които беше запазил, донякъде улесняваха този процес, но скоро стана ясно, че броят на труповете е по-голям от броя на вещите. Много от жертвите са били скитници и проститутки, изчезнали, без никой да разбере, а още по-малко да съобщи на полицията.
Ако Кайл не бе поискал да се себедокаже, можеше да продължи така безкрайно дълго време.
Но не всички жертви бяха анонимни. Трупът на Ървинг беше открит в същата стая, в която бе и трупът на Самър, а сред останалите идентифицирани жертви се открояваха три имена. Първото беше на Дуайт Чеймбърс. Портфейлът и шофьорската му книжка бяха намерени в купчината вещи в кухнята на санаториума, а трупът му бе в балнеолечебницата. Това потвърждаваше историята на Йорк за случайния работник, нает в „Стийпъл Хил“.
Второто име, което говореше нещо на разследващите, беше Карл Филипс, четирийсет и шест годишен мъж, страдащ от шизофрения, който бе изчезнал от една държавна психиатрична болница преди около десет години. Неговите останки бяха най-старите, открити в санаториума, а освен това той бе внук на основателя на „Сидър Хайтс“. Филипс бе наследил западналия имот, но никога не бе полагал каквито и да е грижи за него. Така санаториумът останал на произвола на съдбата, обитаван само от термитите и водните кончета.
Докато не го открил Кайл.
Разкриването на третата самоличност обаче предизвика най-голям шок. В шкафа, под снимките на жертвите, криминалистите откриха стара шофьорска книжка, принадлежаща на двайсет и девет годишен мъж от Мемфис, който работел като помощник в морга. Неговите останки бяха открити в тревата близо до езерото и идентифицирани по стоматологичния му картон.
