Читать «Шепотът на мъртвите» онлайн - страница 13

Хайде, стегни се. Не можеш да изложиш Том.

Гарднър се приближи към сгъваемата маса точно в момента, в който изваждахме гащеризоните от найлоновите пликове.

— Съветвам ви да облечете гащеризоните върху бельото. Вътре е ужасно горещо.

— Не съм се събличал пред чужди хора, откакто завърших училище — изсумтя Том. — Не смятам сега да започвам.

Гарднър сви рамене.

— Да не кажеш после, че не съм те предупредил.

Не бях толкова срамежлив колкото Том, но въпреки това последвах примера му. И без това се чувствах неудобно, оставаше само да се съблека по боксерки пред погледите на всички наоколо. Освен това беше още началото на пролетта, а и слънцето вече залязваше. Колко горещо би могло да бъде в бунгалото?

Гарднър започна да рови в кутиите, докато откри бурканче с ментолов вазелин. Намаза дебел слой под носа си и подаде бурканчето на Том.

— Вземи, ще ти потрябва.

— Не, благодаря — каза Том. — Обонянието ми вече не е така чувствително, както преди.

Гарднър мълчаливо ми подаде бурканчето. Обикновено и аз не използвах ментолов вазелин. Миризмата на разлагащи се трупове ми беше също толкова позната, колкото и на Том, а след последната седмица във Фермата бях напълно привикнал към нея. Въпреки това взех бурканчето и намазах малко вазелин над горната си устна. Очите ми веднага се насълзиха от острата миризма. Поех дълбоко дъх и се опитах да поотпусна обтегнатите си нерви. Какво, по дяволите, ти става? Държиш се така, все едно ти е за първи път.

Докато чаках Том да се приготви, усещах топлите лъчи на слънцето, което озари върховете на дърветата и бавно започна да се спуска на запад. Помислих си, че независимо от това, което щеше да се случи тук, утре сутрин то отново ще изгрее.

Том дръпна ципа на гащеризона си и ми се усмихна весело.

— Да вървим да видим какво ни чака.

Нахлузихме латексовите ръкавици и тръгнахме по затревената пътека към бунгалото.

3

Гарднър спря пред затворената врата. Беше оставил сакото си при кутиите с гащеризони и си бе сложил предпазни ръкавици и обувки. В последния момент постави на лицето си бяла хирургическа маска. Забелязах, че преди да влезем, дълбоко си пое въздух.

Виждал съм човешки тела в различни стадии на разложение. Знам колко отвратителна е миризмата на гниещите трупове, дори само по нея мога да определя степента на разложение. Виждал съм почти напълно обгорели тела, както и такива, превърнали се в подобна на сапун лигава маса след продължителен престой във вода. Нито една от тези гледки не е приятна, но това е неизбежна част от работата ми и мислех, че съм привикнал към нея.

Такова нещо обаче ми се случваше за пръв път. Смрадта беше толкова силна, че имах чувството, че мога да я пипна с пръсти. Сладникавата миризма на разлагаща се плът напомняше на развалено сирене и бе толкова концентрирана, че започна да ми се гади. Ментоловият вазелин, който бях намазал под носа си, изобщо не ми помагаше. Бунгалото беше пълно с мухи, които кръжаха около нас, но това бе нищо в сравнение с жегата. Все едно се намирахме в сауна.