Читать «Чужда маска» онлайн - страница 4

„Разполагате ли с конкретни факти? — намеси се водещият. — Ако ни представите документи за такива факти, ние ще поканим експерти от средите на най-компетентните сътрудници на правозащитната система и ще ги помолим да ти прокоментират в нашето следващо предаване. Времето ни, за съжаление, изтича. Аз благодаря на участниците в дискусията и напомням, че спонсор на нашето предаване е…“

Настя изключи телевизора и отново потъна в размисли за аналитичната справка, която подготвяше за своя началник. Беше краят на годината и всички имаха отчетен период, а не само научните работници, като съпруга й Алексей Чистяков. Добре, че утре беше неделя. Ако не се случеше нещо екстремално, щеше да успее да завърши справката и в понеделник да я предаде на полковник Гордеев. Но това, така или иначе, нямаше да я спаси от мъмрене на оперативното съвещание — убийството на модния млад писател Леонид Параскевич й висеше като камък на шията и вече две седмици не се помръдваше от мястото си.

Тъй като в чашата й имаше още малко кафе, а не й се искаше никак да става от уютното кресло, Настя реши да позвъни на Заточни.

— Браво, Иван Алексеевич, вие сте станал телевизионна звезда — шеговито поздрави генерала.

— Вие май само това чакате — измърмори той. — Сега сигурно ще започнете да ме майтапите. Човек да не ви попадне на езичето.

— Ами че не попадайте. Честно, вие наистина изглеждахте много по-уверен от своя опонент. Той откъде се взе?

— Нямам представа. С него ме запознаха едва в студиото. Трябва да ви кажа, че не е чак толкова противен, колкото може да ви се стори на пръв поглед. Маниерите му са, чудовищни, но инак пипето му сече. Между другото, защо престанахте да се разхождате в парка? Почти два месеца не сме се срещали.

— Студено е, декември.

— Това не е причина. Трябва да се разхождате непременно, защото ще загубите работоспособността си. Утре в осем сутринта ще ви чакам на обичайното място.

— Иван Алексеевич, спи ми се, много е рано. Може би поне в десет, а?

— В осем — засмя се генералът. — Светът принадлежи на тези, които стават рано. Пък и традициите не бива да се нарушават.

— Добре — въздъхна тежко Настя, — няма да ги нарушаваме.

* * *

Санаториумът се намираше на двадесет километра от околовръстното шосе, пътуването до него беше удобно и Сергей Николаевич Берьозин навестяваше Ирина всекидневно, а понякога и по два пъти на ден.

Те бавно се разхождаха по заснежените алеи, кимайки от време на време на хората, които срещаха. Ирина беше тук от три седмици и бе завързала много познанства.

— В понеделник ще те откарам вкъщи — рече Берьозин. — Два дена ще прекараш у дома, а в сряда имаме мероприятие. Готова ли си?

— Страхувам се — тихо отвърна Ирина. — Ами, ако не стане както трябва?