Читать «Чужда маска» онлайн - страница 2

„Е, това ваше изявление не издържа на никаква критика — плесна с ръце правозащитникът Поташов. — Защо й е на държавата такава милиция, която по нищо не се различава от основната маса на населението? Целият смисъл на вашата система се състои в това, че в нея трябва да влизат най-добрите, за да се борят с най-лошите. Това е принципът, върху който се гради която и да било правозащитна система в която и да е държава.“

„А как възнамерявате да различите най-добрите от най-лошите? — иронично се поинтересува генералът. — Да не би да е написано на челата им?“

„Трябва да има строг подбор и абсолютна непримиримост дори и към най-малките отклонения, да не говорим пък за служебните нарушения — твърдо заяви Поташов. — Само така вие ще успеете да очистите своите редици от негодниците, които издевателстват над гражданите.“

„Добре, Николай Григориевич, така и ще направим. Утре ще окрадат жилището ви, вие ще позвъните в служба «02», а оттам никой няма да ви отговори — ние сме уволнили всички момичета, защото те или закъсняват за работа, или не говорят достатъчно учтиво с гражданите, или правят административни нарушения, като например да не спазват правилата за движението по пътищата. Тогава вие ще телефонирате в своето районно управление на милицията и оттам ще ви отговорят, че всички следователи са уволнени и няма кого да изпратят. Останал е само дежурният, защото все пак някой трябва да седи до телефона. И как мислите, лесно ли ще ни бъде да си намерим нови сътрудници? Умни, образовани, вежливи, професионално грамотни и неподкупни. Умните и образовани юристи отдавна се разбягаха по разни фирми и служби за охрана. За тях нашата милиционерска заплата… пфу, даже ме е срам да го кажа.“

„Че какво излиза, според вас? По-добре лоши милиционери, отколкото никакви?! — извиси глас Поташов. — Това май не се вписва въобще в никакви рамки…“

„Не изкривявайте думите ми, Николай Григориевич — едва забележимо се смръщи Заточни, — не съм казвал такова нещо. Опитвах се да ви обясня, че този елит, за който вие мечтаете, няма откъде да се вземе. Няма с какво да го привлечем към себе си, разбирате ли? И после, има още един немаловажен аспект — къде ще подготвяме тези хора? Детективите и следователите трябва да бъдат обучавани, а къде? Вие представяте ли си поне приблизително какви проблеми възникват тук?“

„Доколкото ми е известно, само в Москва съществуват цели три висши учебни заведения на МВР. Нима това е малко?“

„Уви — разпери ръце Заточни. — Малко е. Ще ви приведа само един пример — Московският юридически институт. Не достига площ, приемът на слушатели в първи курс се увеличава ежегодно, институтът е принуден да наема учебни помещения из целия район, занятията се водят на три смени в четири отделни сгради. А колко получават преподавателите за тази луда работа? В превод на общоразбираемия коефициент — около триста долара, като в това влизат доплащанията за офицерско звание, за прослужен стаж и за научна степен. Между другото, за научна степен нашите преподаватели получават, както и преди, около двадесет хиляди рубли, а в гражданските вузове — около сто и петдесет хиляди. Има ли разлика? Така че кажете ми, ще се престарава ли човек, когато първа смяна започва занятия в осем сутринта, трета завършва в девет вечерта и при това да бяга от здание в здание, а разстоянията между тях не са сто метра, не са дори двеста, а са няколко спирки с автобус, че дори и с метрото. И още един малък детайл — преподавателската работа, това е работа, на която не можеш да закъсняваш и от която не можеш да си отидеш по-рано. Спецификата й е такава. Така че кажете ми, уважаеми Николай Григориевич, кой при нашите условия ще обучава бъдещите работници на милицията? Да допуснем, че в Москва ще има не три, а десет висши учебни заведения, откъде ще вземем преподаватели за тази адска работа? Повтарям, говоря го всичко това не за да ви трогна, а за да разберете, че при сегашните условия милицията това е самото население — не е по-лоша от него, но не е и по-добра. А за да се прави селекция на елита, е нужно да има опашка за работа в нейните органи…“