Читать «Чужда маска» онлайн - страница 5

— Настрой се психически. Ти си моя жена, напомняй си го непрекъснато, не губи увереност и тогава ще се получи.

— Ами, ако изведнъж изтърся някоя глупост? Аз нищо не разбирам от вашите работи…

— Ти не си и длъжна да разбираш. Политиката не е женска работа, тъй казвай на всички. Бъди мила, приветлива, усмихвай се, не влизай в дискусии и всичко ще бъде наред. Прекарала си три седмици в санаториум и е напълно естествено да не си в течение на последните събития. И най-главното не се притеснявай да казваш, че не си спомняш някои неща. Катастрофирала си, получила си мозъчно сътресение, след това е съвсем нормално да започнеш да имаш проблеми с паметта. Все пак, това са хора и ще те разберат. Ако усетиш, че нещо не е наред, ще започне да ти се вие свят и ще започнеш да ме търсиш. Не се бой, Ирочка, всичко ще бъде добре.

— Знаеш ли, много хора смятат, че жената на политика трябва да бъде негова съратница и да е наясно с всичките му работи. Ако аз се окажа кръгла глупачка, просто няма да ме разберат.

— А ние с теб смятаме, че съпругата трябва да осигури на мъжа си здрав тил, да му оказва морална подкрепа във всички начинания, да бъде домакиня и просто любима жена. Защото нито един мъж не е в състояние да се занимава със своите дела, ако зад гърба му не стои любима и любяща жена, в която той е сигурен. Запомни ли?

— Запомних — бледо се усмихна Ирина. — Ами, ако случайно започнат да ме разпитват за първата ти съпруга?

— А ти нищо не знаеш и това въобще не е твоя работа.

— Но нали се смята, че аз ви разведох. Ако започна да претендирам за здрав тил и любима жена, разговорът може да се обърне към нея. Тогава какво ще правя?

— Усмихвай се мило и отговаряй, че тази тема ти е неприятна. Какво би могло да бъде по-естествено от това? Ирочка, още един път ти повтарям — ако не се страхуваш, всичко ще мине отлично. Да вървим, ще те изпратя до сградата, сигурно си замръзнала.

— Да, малко…

Ирина зиморничаво сви рамене.

— Тази шуба е толкова студена, не мога да свикна с нея. Кожухчето ми беше по-топло.

— Какво да се прави, свиквай. Жената на политика не бива да ходи в кожух, неприлично е.

— Вече ми го каза, не съм забравила.

Двамата мълчаливо стигнаха до осветения вход на сградата и влязоха във фоайето. Берьозин нежно целуна Ирина по бузата, почака, докато тя затвори вратата, и излезе навън. Въпреки успокоителните думи, които й беше наговорил, Сергей Николаевич нервничеше не по-малко от нея. А може би дори и повече. В живота му имаше две Ирини. Две Ирини. Едната се бе оказала същински ад, истинско проклятие. А каква щеше да се окаже другата? Спасителен пояс или капан, в който той сам се натикваше?

* * *

Крачейки бавно и с усилие, Галина Ивановна Параскевич се връщаше вкъщи от магазина. Чантите с продукти бяха ужасно тежки и тя не можеше да си обясни защо бе накупила толкова много неща. Навярно по навик. Двадесет и седем години семейството й тържествено посрещаше Нова година, непременно с елха и подаръци под нея. Канеха приятели и близки роднини. Когато Льонечка порасна, на Нова година започнаха да идват приятелите му, след това и момичета. А когато се ожени, родителите на Светочка и приятелките й — също. В дома на семейство Параскевич обичаха този празник, подготвяха се за него отдалеч и го отбелязваха шумно и весело.