Читать «Чужда маска» онлайн - страница 3

На Настя й доскуча. Всичко това го бе слушала нееднократно и не само го бе слушала, но и самата тя много пъти бе го говорила.

„И въпреки всичко, тези ваши трудности не оправдават фактите за нарушения на гражданските права от работниците на милицията. С никакви трудности не могат да бъдат оправдани нарушенията на закона. Хората отиват в милицията с мъката и нещастието си, надяват се на помощ и състрадание, а какво виждат?“

„Почакайте — вдигна ръка Заточни, — ние с вас за какво говорим? Че в милицията се отнасят лошо с потърпевшите или все пак с престъпниците? Това, че с потърпевшите не се държат достатъчно вежливо и толерантно, не ни прави чест, но тук няма нарушения на гражданските права, затуй хайде да не се отклоняваме от темата на нашата дискусия…“

Настя отиде в кухнята и сложи чайника на котлона. След като вече се бе откъснала от работата си, можеше поне да хапне. Лошо беше, когато Льошка го нямаше, не й се готвеше само за себе си и й се налагаше да кара само на сандвичи и кафе. Отряза две дебели парчета свинско варено, щедро ги поля с кетчуп и след като помисли малко, извади от буркана няколко лъжици консервиран зелен грах — напълно прилична имитация на бифтек със зеленчуци.

Когато чайникът кипна, тя си наля огромна чаша силно кафе, сложи я на подноса заедно с чинията свинско варено, гарнирано с грах, и се настани в креслото пред телевизора.

„… практикуват се незаконни осъждания и в затворите попадат невинни хора. Тези хора ми пишат от местата за лишаване от свобода, а след изтичането на присъдата им идват сами при мен и ме молят да ги защитавам, да докажа истината и те да бъдат реабилитирани. Допускам, че неразкритото престъпление би могло да се окаже следствие от недостатъчната квалификация на следователя и оперативния работник, но когато престъплението — позволете ми да го кажа — се разкрива по този начин, тоест за сметка на невиновния, това може да бъда свързано само със зла умисъл. И оправдание за такова нещо няма и не може да има!“ — горещеше се Поташов.