Читать «Човекът, който обичаше Стивън Кинг» онлайн - страница 51

Чу се удар. Камерата се завъртя обратно и показа изхвърчала във въздуха канализационна шахта. От дупката на канала се измъкна личността, която беше избила шахтата с юмрук — Джейсън Ворхийс, звездата от „Петък 13“. Огромен мъж, висок поне два и десет, облечен в работен гащеризон и с хокейна маска. В десницата си стискаше мачете. Двете хорър икони се измерваха с погледи. После бавно тръгнаха.

Бяха на не повече от три крачки един от друг, когато изведнъж спряха.

— Май някой ни наблюдава — просъска Фреди.

Огромният като планина мъж изръмжа нечленоразделно. Кошмарът на Елм Стрийт се завъртя и изведнъж се втренчи в обектива.

— Гледай, Джейсън! Това е нашият стар познайник — Стилиян.

Стилиян Калчев отначало не разбра какво става. Намръщи вежди, след което долната му челюст падна и той се ококори. Фреди Крюгер говореше на него! Джейсън Ворхийс измуча нещо, което би трябвало да бъде приветствие.

— Здравейте, господин Калчев! — изсъска ухилен Крюгер. Усмивката му изглеждаше отвратително върху обезобразеното лице. — Отдавна не сме се виждали. Не си ме забравил, нали? И аз не съм те забравил.

Страховитият убиец направи няколко танцови стъпки около грамадния като канара Ворхийс, който въобще не помръдваше.

— Колко време мина, откакто се видяхме за пръв път, Стилияне? Повече от двайсет години. Първото ми излизане на сцена… бях неотразим. А ти пушеше цигара след цигара и излочи сигурно цистерна бира. Почти се бе посрал от страх, нали?

Кипаджията седеше на фотьойла, претръпнал от ужас. Не, това не можеше да е възможно. Това не е Фреди Крюгер, а просто актьора Робърт Инглунд, който го играе. Това не се случваше. Той сънуваше…

Фреди сякаш прочете мислите му и се разсмя.

— Не, не е сън. По-скоро е кошмар. Кошмар на Елм Стрийт — осма серия, нима си забравил? Не се шашкай. Просто е — ти ни виждаш, ние те виждаме, какво толкова? Важното е да става купон. От тези купони, които само аз и Джейсън можем да спретнем…

Двамата с Джейсън Ворхийс се разсмяха — сатанинско хихикане и дебело басово ръмжене. Стилиян отвори няколко пъти уста като риба, но не успя да каже нищо — Фреди си навря лицето в камерата и екранът се изпълни с противната му физиономия.

— Кажи ми честно, Стилияне, ти от толкова време гледаш ужаси, не ти ли се е приисквало да разбереш какво е усещането да си вътре, в самото действие? Когато те гони ужасяващ убиец, а не си стоиш на топло вкъщи и смучеш бира пред телевизора? А? Кажи! Аз мисля, че искаш! Добре, ще ти изпълня тази мечта. Въпреки че си жалък плужек, който не става за нищо.

Кипаджията успя само да промълви:

— З-з-защо?

— Защо ли? — навъси се Фреди. — Ама че глупав въпрос — защо! Не си се променил никак — все си същия малоумен вегетиращ идиот. Трябва да се научиш да задаваш правилно въпросите, Стилиянчо. Например, много по-подходящ въпрос от „Защо?“ е „Как?“.