Читать «Човекът, който обичаше Стивън Кинг» онлайн - страница 49

Стилиян обичаше да си организира тематични вечери със своите любими филми. Например „писъчна“ вечер, когато гледаше трите части на „Писък“, „сканираща“ вечер за трите серии на „Скенери“, „Злите мъртви“ — трите филма, вечер на „Пророчеството“ — трите филма… Горещите августовски нощи не предразполагаха към добро усещане за страх — според Стилиян за това далеч по-подходящи бяха януарските, когато всичко навън е сковано в лед и скреж, а студеният вятър пее своята зловеща песен по улиците и хвърля ситен сняг в очите на закъснелите минувачи.

На 19 август кипаджията реши да си направи демонична вечер. Това бяха филмите „Екзорсистът“, „Рицарят демон“ и „Дяволски дъжд“. Харесаха му изключително много, а последният просто го накара да тръпне, онемял от страх. Малко известен хорър, в който блестеше брилянтната игра на Антон Шандор Ла Вей в ролята на Върховния Жрец. Черният Папа, основател на Църквата на Сатаната и автор на Сатанинската Библия беше човек, имащ дарбата почти да хипнотизира зрителя с присъствието си — обръсната глава, черно катинарче и пронизващи сини очи, които сякаш дълбаят очните ти ями и проникват в душата, узнавайки и най-съкровените тайни. Стилиян се замисли — всъщност Сашо, собственикът на „Червено и черно“, много приличаше на Ла Вей. Възможно ли е да е той? Глупости! Ла Вей е мъртъв от години, а и едва ли приживе е говорил български…

Следващата вечер, 20 август, беше вечер на писателя Томас Харис — „Червения дракон“, „Мълчанието на агнетата“ и „Ханибал“ кротуваха в платнената чанта на Стилиян, докато той бавно крачеше към вкъщи. Образът на абсолютния злодей в лицето на Ханибал Лектър, изигран от Антъни Хопкинс, направи силно впечатление на самотния ерген. Трябва да намеря и романите, по които са правени филмите, обеща си Стилиян, макар да не бе чел книги от дете.

21 август беше „змийска вечер“ — „Анаконда“, „Питон“ и „Цар Кобра“. 22 август — вечер на трилогията „Къщата“. 23 — на трилогията „Трусове“. 24 — трилогията „От здрач до зори“. Зареди се цяла седмица, посветена на Стивън Кинг — „Кари“, „Сейлъмс Лот“, „То“, „Гробище за домашни любимци“, „Куджо“, „Кристин“, „Царевични деца“, „Сомнамбули“, „Сребърният куршум“, „Проклятието“, „Необходими неща“, „Човекът с косачката“, „Ланголиерите“, „Понякога те се завръщат“, „Прилежен ученик“… Стилиян гледаше ли гледаше ужаси, нищо друго нямаше смисъл, вече дори не поглеждаше касетите с порно. Навсякъде в иначе подредения му апартамент се търкаляха празни туби от бира, фасове, остатъци от храна, леглото му стоеше неоправено със седмици, забравяше да проветрява. Ходеше по улиците като автомат, работеше машинално, не поздравяваше никого, почти не говореше. Съседите, насядали вечер на пейката пред блока, изведнъж млъкваха и преставаха да чоплят семки, щом го видеха да се задава с празен поглед, а в ръката му се поклащаше вечната платнена торба, пълна с касети.