Читать «Човекът, който обичаше Стивън Кинг» онлайн - страница 50

— Тоя нещо не е наред — шепнеха си те, за да не ги чуе. — Знаеш ли го какъв е — всякакви се навъдиха, колко хора мръднаха на акъл, кой знае какво може да им стори…

Беше средата на септември и децата вече тръгваха на училище, когато в един обикновен слънчев следобед Стилиян влезе в „Червено и черно“, остави на плота „Гарванът“, „Леприкон“ и „Господарят на желанията“ и понечи да тръгне към черните палета, когато Сашо го спря.

— Стилияне, ела насам.

Калчев спря на място, после недоверчиво се приближи. Сашо бръкна под плота и измъкна черна видеокасета без обложка и лепенки.

— Имам нещо специално за теб — смигна му съучастнически собственикът на видеотеката.

— Какво е това? — с мрачна физиономия попита Стилиян.

— „Кошмар на Елм Стрийт 8: Фреди срещу Джейсън“. Пиратка е, съвсем нов, дублиран. Върховен филм. Вътре са Фреди Крюгер и Джейсън Ворхийс.

Кипаджията се взираше като хипнотизиран в правоъгълното парче черна пластмаса, което Сашо въртеше в ръцете си. После бръкна машинално в джоба на ризата си, измъкна монета от един лев и я тропна на стъклото.

— Взимам я — избъбри Стилиян, взе касетата и излезе. Въобще не забеляза, че платнената му торба с трите касети от предния ден остана вътре.

Сашо се усмихна, взе забравената чанта и внимателно я сложи на пода до стола. После се наведе над покрития със стъкло дървен плот и започна неопределено да трака по клавишите на компютъра.

Там, в стъклото, където трябваше да се намира отражението на собственика, нямаше нищо.

Кипаджията се тътреше бавно по улиците, подобно на зомби от филм на Ромеро. След като излезе от видеотеката премина до „скърцащите магазини“, зави наляво край общината и продължи нагоре. Подмина кафе „Роял“, читалището, икономическия техникум, изкачи няколко стъпала и се озова до входа на блока. Небивало чудо — на пейката отпред ги нямаше обичайните клюкари, а само две момиченца играеха на дама. Стилиян не се отби, както правеше обичайно, в магазина за бира и цигари, а директно влезе във входа, изкачи стълбите и отвори вратата на апартамента си, която вече дори не заключваше. Без да си събува обувките, той отиде в хола пред телевизора и сложи касетата във видеото. Случайно закачи с лакът своята лична колекция от ужаси и порно, строена в две редици отстрани на телевизора. Няколко касети паднаха на земята — „Градът на зомбитата“, „Нощта на живите мъртви“, „Острието на секирата“ и „Анален глад“. Стилиян не им обърна внимание и се тръшна в червения си фотьойл, облегалките, на който бяха осеяни с дупки от цигари.

Филмът започна направо — нямаше предупреждения да не се копира касетата, нито реклами на други филми. Беше мрачна нощ в някакъв затънтен квартал. До тухлените стени, по които минаваха тръбите за парното, бяха строени множество кофи за боклук, от канализационните шахти излизаше пара. Всичко загатваше, че предстои да се случи нещо страшно.

Внезапно отекнаха стъпки. Камерата се завъртя и показа в цял ръст бавно крачещия Фреди Крюгер, кошмарът на улица „Брястова“. Отвратително, силно обгорено лице, сякаш разядено от шарка или проказа, пуловер на червени и черни ивици, черни панталони и тежки обувки, опръскани с кръв. На главата му се мъдреше тъмнокафява шапка, а дясната ръка бе увенчана с пет огромни стоманени нокътя.