Читать «Човекът, който обичаше Стивън Кинг» онлайн - страница 47

Последвалите вечери, когато гледа „Свети Валентин“, „Градски легенди“ и „Факултетът“ затвърдиха в него окончателното мнение, че да направиш филм, в който студенти или абитуриенти се избиват помежду си е тъпо, а Холивуд не спира с комерсиализацията. Трилогията „Пророчеството“ обаче го покърти. Кристофър Уолкън беше просто неотразим в ролята си на архангел Гавраил. Все пак в извратения, мръсен и комерсиализиран Холивуд се срещаха и кадърни актьори, които участваха в сносни филми.

Порното също се харесваше много на кипаджията. Знаеше почти всички от известните актьори — Рон Джереми, Роберто Малоун, Бруно SX, Питър Норт, Тити Бой, а и актриси — Джена Джеймсън, Трейси Лорде, Силвия Сейнт, Бриана Банкс, Оливия дел Рио, Британи Андрюс… По времето, когато всеки имаше кабелна телевизия и гледаше въпросните актьори след полунощ по XXL или Spice Platinum, Стилиян Калчев предпочиташе да гледа на касети изпълненията на порнозвездите от по-младите им години. Класиката си е класика — желязно правило в неговия живот.

Детството на Стилиян не беше от най-леките и може би това бе една от причините, които го превърнаха в самотен отшелник, който странеше от хората, нямаше приятели, не контактуваше почти с никого и бе все още девствен. Като малък израсна на село при баба и дядо — родителите му работеха в града на смени и нямаха време да го гледат. Всеки човек има нещо специално за самия себе си, което го прави уникален — специфична черта на характера, голям късмет или липса на такъв, физическа особеност или нещо друго. При Калчев това бе способността му винаги да попада на неподходящото място в неподходящото време. Петгодишен, малкият Стилиян влезе в клозета на двора, където пикаеше дядо му. Старецът подгони хлапето с бастуна, бълвайки проклятия, а внукът му прекоси двора като стрела, хълцайки от страх. Обладан от паниката, малкият Стилиян прескочи дувара и попадна в двора на комшиите, където се зарови в купа сено, без да престава да трепери, а пред очите му беше парчето на дядо му — много по-голямо от неговото — и яростното лице на стареца, размахал бастуна.

На осем, прекарвайки лятото на село, бъдещият кипаджия за пръв път видя гола жена. Това се оказа баба му, която се къпеше в банята, а хлапето я съзря през прозорчето, докато нехайно си дялкаше някаква пръчка на двора. Той сгъна ножчето, прибра го в джоба си и тихо се покатери по опряната в стената стълба, за да види по-добре. Сърцето му блъскаше в гърдите като отчаяна птичка в кафез, но любопитството надви страха му. Гледката не му хареса — увисналата, набръчкана кожа на баба му будеше отвращение, също като олисялото пространство между краката й, приличащите на празни кесии гърди и бучките по прасците й. Стилиян слезе тихо по стълбата с начумерено лице. Всички ли жени изглеждат така? Бабата така и не разбра за проявата на воайорство от страна на внука й.

Въпреки че не харесваше строгите си баба и дядо, които вечно му забраняваха това и онова и сервираха на масата месо само веднъж в седмицата, Стилиян обичаше да идва на село. Тук, за разлика от града, той имаше приятели — Пантата и брат му Крум, Тодор Кучето, Афет Циглето и Гергана. Трите месеца лято на село бяха най-щастливото време от годината. Заедно с приятелите си лудуваха и правеха всякакви пакости — през деня играеха на мач или фунийки, а вечерта на криеница. Понякога крадяха дини и пъпеши, друг път скришом вземаха цигари от вкъщи и се учеха да пушат, скрити в двора на запустялото училище, а пред тях гореше огън. Често се случваше Стилиян да се прибира вкъщи чак след полунощ. Тогава леко и безшумно прескачаше оградата, за да се прибере — дядо му заключваше портата още в девет, а ако го събудеше с викове или хлопане, щеше да яде бой. Използвайки клон от растящата под оградата зарзала за опора, Стилиян прескачаше внимателно, за да не се нарани на бодливата тел. Следваше тихо претичване по двора до навеса, където хлапето криеше стол, с чиято помощ се прибираше в стаята си през предварително открехнатия прозорец.