Читать «Човекът, който обичаше Стивън Кинг» онлайн - страница 18

Следващите няколко дни Хенри съсредоточено търсеше начин да избяга от пандиза и вече започваше да се отчайва. Строгата охрана, суровият режим, бетонните стени, здравите решетки — всичко това правеше задачата му почти невъзможна. Да се вдигне бунт беше немислимо — електрошоковата терапия, която управата прилагаше от време на време, превръщаше и най-буйните престъпници в меланхолични ходещи трупове за известно време. Надзирателите бяха добре обучени, тренирани и яки гадове, които удряха и стреляха на месо, без да се двоумят. Колкото до идеята да се прокопае тунел — тя беше просто смешна. Дебелите половин метър бетонни стени трябваше да се чегъртат с години, а внезапните проверки, които се правеха, също допринасяха за тезата, че който влезеше тук, не можеше да излезе. Очертаваше се една дълга, предълга „желязна ваканция“ за известния банков крадец.

Днес беше четвъртък — ден за къпане. Разделени на четири групи, те влизаха в банята на смени. Готиния се падна втора смяна.

— Как сте днес, девойки? — провикна се Нейт Страстния, докато се сапунисваше. — Внимавайте да не изтървете сапуна, нали се сещате?

Помещението се огласи със смях. Нейт вече си падаше и по мъже — хомосексуализмът в затвора беше обичайно явление. От любимо за изнасилваните място обаче банята се бе превърнала в може би най-сигурното срещу подобни издевателства. Винаги имаше поне десетина надзиратели, които бдяха за реда сред къпещите се. Дисциплината преди всичко.

Хенри не преставаше да мисли за бягство дори сега, ала нищо не му идваше наум. Въздъхна и погледна разсеяно нагоре към тавана, вероятно търсейки отговора там.

Изведнъж погледът му падна върху вентилационната шахта, която се намираше на стената на около два и половина метра. Отворът бе достатъчно широк, за да се провре някой по-слаб човек като него. Вгледа се по-внимателно и забеляза, че долните два болта на решетката бяха ръждясали. В главата му започна да се оформя план.

— Стига си се мотала, красавице! — прекъсна мислите му безцеремонният надзирател.

Междувременно къпането бе привършило и О’Брайън излезе, потънал в мисли. Ако успееше някак да се провре през решетката… Изкъртването нямаше да е особено трудно — нали имаше ръжда… Оставаше проблемът как да се промъкне, без никой да го види.

През цялата следваща седмица Хенри мисли върху факта, като не преставаше да се упреква, че по-рано не се бе сетил за възможността да избяга през вентилацията. Да — когато човек търси разрешението на даден проблем той често не забелязва очевидните решения, които са невероятно прости.