Читать «Човекът, който обичаше Стивън Кинг» онлайн - страница 20

Банковият обирджия стигна до източника на светлина. Тя се процеждаше през решетката, зад която той стоеше в момента. Предпазливо Хенри погледна под себе си.

— Кенеф?! — изненадано констатира той. Действително се намираше в тоалетна. И то доста добре поддържана. Но откъде се е взела…

Изведнъж се сети за слуха от бившия си съкилийник Кевин, че затворът всъщност се намира на последните етажи на търговски комплекс. Тогава Хенри се бе изсмял и отказа да повярва на тази нелепост. Но очевидно това беше самата истина — все пак, когато водеха затворник тук той бе с качулка на главата и не виждаше откъде минава. Готиния безпроблемно извади решетката (която дори нямаше болтове) и се накани да се измъкне, когато чу шум. Незабавно се притаи в тъмната шахта.

В клозета влезе млад чернокож мъж, облечен в сини дънки и червено яке. Застана на писоара точно под О’Брайън и започна да се облекчава. Изобщо не забеляза липсващата решетка над главата си. Вече привърши и закопчаваше панталоните си. Това бе шансът на беглеца. Той се протегна и преди цветнокожият да разбере какво става, хласна главата му с всичка сила в стената. Жертвата се свлече на пода и от сцепената вежда на мъжа потече кръв. Хенри се спусна долу при него.

— Извинявай приятел, но тези дрехи ще ми трябват — промърмори той и започна да съблича негъра.

Преоблече се набързо в дънките и якето. В единия му джоб откри слънчеви очила и невъзмутимо си ги сложи. Погледна се в огледалото, намокри коса с пръсти и очевидно доволен, излезе от тоалетната. Пред очите му се разкри един свръхмодерен търговски комплекс, пълен с хора и стоки. Нямаше време обаче да се шляе и да зяпа по магазините — негърът вероятно скоро щеше да се свести. Готиния трябваше да се разкара оттук и се запъти към изхода.

Надзиратели, облечени като цивилни, търсеха беглеца. Той ги мярна точно на излизане от сградата. Трябваше да изчезне бързо. Сля се с тълпата и излезе навън през стъклените врати.

Пред него спря черен спортен кабриолет. От него излезе широкоплещест мъж в сив костюм, който подмина Хенри и влезе в комплекса. Обирджията се приближи нехайно до колата и погледна вътре — ключовете бяха на таблото. Огледа се, наоколо почти нямаше хора. Без да му мисли много, О’Брайън скочи в колата и форсира двигателя — напред, към свободата.

След малко охраната на комплекса заедно с дегизираните надзиратели изскочиха навън. Бяха открили ранения негър в тоалетната и знаеха как изглежда затворникът. Ядосаният собственик на кабриолета даде пълно описание на автомобила си, както и регистрационния му номер.

— Не се притеснявайте, ще го пипнем — уверено каза надзирател Робинсън. — Няма да стигне далеч.

Хенри шофираше по магистралата към Тихуана със сто и трийсет километра в час. Със задоволство извади ръката си през прозореца и погали вятъра с нежността, с която майка гали детето си. Сякаш целият свят го приветстваше и той почти долавяше тръпчивия вкус на живота. На живота, огрян от слънцето на свободата.