Читать «Човекът, който обичаше Стивън Кинг» онлайн - страница 19

При следващото къпане Готиния нарочно се замота и влезе с последната смяна. Идеята за преодоляването на последната пречка му бе хрумнала едва вчера. Къпането приключваше и всички напускаха банята. Обирджията нарочно остави сапуна си вътре. Когато вече бяха навън, той отиде при надзирателите.

— Извинете, но си забравих сапуна в банята. Може ли да се върна да си го взема?

— Сапуна, сапунааа, да не го изтървеш! — пискливо кресна Нейт и предизвика буря от смях и подмятания.

Пазачът се смръщи, като се мъчеше да не се засмее.

— Отивай, но не се бави.

Хенри тръгна бързо към банята. Влезе вътре и отиде към душовете. Всяка секунда беше ценна. Той хвана тънкия алуминиев душ и напрягайки мускулите си, го огъна. Следващият натиск пречупи металния прът. Затворникът пъхна скършения край между металните пречки на шахтата и със силен натиск изкърти решетката.

* * *

Отвън надзирателите оживено разискваха вчерашния баскетболен мач между „Лос Анджелис Лейкърс“ и „Денвър Нъгетс“. Затворниците се прибираха унило по килиите си.

О’Брайън леко положи извадената решетка на плочките. Сърцето биеше лудо в гърдите му. Той подскочи, хвана се за водосточните тръби, набра се и с огромно усилие се намърда през влажното отверстие във вентилацията.

— Що се бави онзи боклук? — сърдито процеди пазачът. — Минаха вече пет минути!

— По-добре върви и виж какво става — посъветваха го колегите му.

Надзирателят се запъти с тежки крачки към банята.

Хенри напредваше с цялата скорост, която можеше да приложи в тясното пространство. Ако го хванеха, щяха да го сложат на електрическия стол, без да се замислят. Влачейки се по корем като крокодил, затворникът изведнъж стигна до разклонение. Пътят напред свършваше в стената. Имаше два коридора — вляво и вдясно, както и отвор, който се спускаше отвесно надолу. Готиния не мисли много. Коридорите водеха навярно някъде из затвора. Оставаше му третия път. Той се спусна по зазиданите в стената скоби и потъна в мрака под него.

— Какво се бавиш още, негод… — изръмжа влизайки в банята пазачът и млъкна. Долната му челюст увисна, когато видя безпорядъка по пода и зеещата като уста на звяр шахта. Всичко му стана пределно ясно.

— Тревога! Имаме си беглец! — крещеше надзирателят, докато тичаше да извести на колегите си за бягството.

* * *

О’Брайън попадна в по-широка шахта. Вече можеше да върви на четири крака. В далечината видя светлина и се запъти уверено към нея.

Новината за бягството обиколи затвора като вятър. Надзирателите завардиха изходите, един дори се опита да влезе във вентилационната система да преследва беглеца, но след няколко безплодни опита се отказа — беше прекалено едър.

— Как изобщо сте позволили такова нещо! — крещеше почервенелият от гняв Мориънс. — Не го оставяйте да ви се измъкне! Претърсете всяко шибано кътче в тази проклета сграда! Няколко да се преоблекат веднага в цивилни дрехи и да претърсят долу!

Пазачите правеха всичко, което беше по силите им. Директорът се отпусна тежко в креслото. Не можеше да повярва, че това се случва. „Знаех си, че не му е чиста работата на този престъпник — обезсърчен си мислеше той. — Предчувствах го.“