Читать «Черният отряд» онлайн - страница 21

— От крайбрежните е. Може би двайсеттонник.

— Толкова голям?

— Като за крайбрежен… Дълбоководните понякога стигат осемдесет тона.

Времето се нижеше, капризно и противно. Съзерцавахме кораба и китовете.

Отдадох се на мечти. За стотен път се опитах да си представя новата земя въз основа небивалиците на търговците, които съм чувал от втора ръка. Вероятно ще преплаваме до Опал. Твърди се, че е отражение на Берил, само градът е по-млад…

— Този глупак ще се наниже върху скалите!

Сепнах се. Корабчето летеше към опасността. Направи плавен завой и избегна катастрофата на няма и сто метра, после се върна на първоначалния си курс.

Ето една свежа тръпка днес — подметнах аз.

— Някой път, като се изкажеш без грам сарказъм, ще се гътна и ще умра, Знахар!

— Това ме пази от лудостта, приятел.

— Съмнявам се, Знахар. Съмнявам се.

Върнах се към съзерцанието на моето утре. По-добре, отколкото да се взирам в миналото. Но то отказваше да свали маската си.

— Идва насам — констатира Брестака.

— Какво? О! — корабчето се люлееше по вълните и едва си проправяше път, ала носът му сочеше брега под лагера ни.

— Искаш ли да съобщим на Капитана?

— Предполагам знае. От наблюдателите във фара.

— Аха.

— Но все пак го дръж под око, да не стане нещо.

Бурята вече се насочваше на запад, като закриваше хоризонта и обгръщаше морето в сянката си. Студено сиво море. Внезапно изпитах ужас от прекосяването му.

Корабчето донесе новини от контрабандистите, приятели на братята магьосници. След срещата с тях Едноокия се нацупи и се вкисна още повече, събрал лошото настроение на всички времена. Дори избягваше да се дърля с Гоблин, което беше равносилно да не диша. Понасяше тежко смъртта на Тъпана и мъката отказваше да го напусне. На всичкото отгоре той не пожела да ни каже какви са вестите от приятелите му.

И Капитана не беше по-добра компания. Направо стана непоносим. Мисля, че хем копнееше за новата земя, хем се боеше от нея. Договорът означаваше потенциално прераждане за Отряда, пречистване от стари грехове, но командирът ни имаше съмнения относно службата, на която постъпваме. Подозираше, че Синдика е бил прав за северната империя.

Денят след посещението на контрабандистите донесе студени северни ветрове. Рано привечер в полите на носа плъзна мъгла. След здрачаване от нея се измъкна голяма лодка и пристана на брега. Легатът идваше да ни вземе.

Събрахме багажа си и започнахме да се сбогуваме с лагерните последователи, примъкнали се от града. Животните и екипировката ни щяха да ги наградят за вярата и приятелството им. Прекарах тъжен, нежен час с жена, за която означавах повече, отколкото съм подозирал. Не проляхме сълзи и не си изрекохме лъжи. Оставих и спомени и част от моята патетична съдба. Тя ме остави с буца в гърлото и чувство за загуба, което не бе съвсем илюзорно.

— Стига, Знахар — промърморих, докато се мъкнех надолу към брега. — Не ти е за пръв път! Ще я забравиш, преди да стигнеш Опал!

Половин дузина лодки се струпаха на пристана. Щом някоя се напълнеше, северните моряци я тласваха в прибоя. Гребците я подкарваха по вълните и за секунди очертанията й се стопяваха в мъглата. Празна лодка я заместваше веднага. Всяка втора товареше снаряжение и вещи.