Читать «Черният отряд» онлайн - страница 108

— Той обясни ли как ще успеем при тяхното числено превъзходство?

Капитана се намръщи. Поде тромавия си мечи танц, докато оформяше наум обнадеждаващ отговор.

Три хиляди изтощени, пребити мъже, който да отблъснат настървената за победа орда на Коравия? Практически невъзможно. Дори с помощта на трима от Десетте, Които Били Покорени.

— Не мисля така — изсумтях аз.

— А не мислиш ли, че това не ти влиза в работата? Ловеца не ти виси над главата при хирургическите ти процедури, нали? Тогава защо подлагаш на съмнение неговата стратегия?

— Неписаният закон на всички армии, Капитане! — ухилих се. — Нисшите чинове имат привилегията да подлагат на съмнение здравия разум и компетентността на командирите си. Това е спойката, която държи сплотени хората!

Капитана ме огледа изпод рошавите си вежди, свел глава между широките си рамене.

— Това ги сплотявала? А знаеш ли какво ги тласка напред?

— Какво, например?

— Хора като мен, които ритат отзад такива като теб, когато започнат да философстват прекалено. Ако схващаш накъде бия.

— Струва ми се, че да, сър — оттеглих се, взех чантата си от каруцата, където я бях оставил и се залових за работа. Имаше още неколцина пострадали.

А амбициите на Бунта се обезцветяваха под непрестанните нападения на Приносителя на бури.

Мотаех се самичък, в очакване да ме повикат, когато забелязах Брестака да се измъква от бурята. Не го бях виждал от дни. Той пристъпи към Капитана. Приближих се и аз.

— … завой около десния фланг — казваше той. — Може би се опитват първи да стигнат до Стълбата…

Забеляза ме и вдигна приветствено ръка. Трепереше и беше пребледнял от умора. Също като Капитана почти не бе почивал, откакто навлязохме във Ветровития окръг.

— Изтегли една резервна група. Закарай ги на фланга — нареди Капитана. — Ударете ги здраво и се оттеглете бързо. Ще бъдат неподготвени. Ще ги раздрусате. Накарай ги да се чудят какво сме замислили.

— Да, сър — Брестака понечи да се отдалечи.

— Брестак? Внимавай, чу ли? Пести си силите. Ще се движим цяла нощ!

Очите на Брестака се присвиха от мъчителна агония. Но той не подложи на съмнение заповедите. Добър войник е. И, също като мен, осъзнаваше, че източникът на мъките ни стои над Капитана. Нарежданията най-вероятно идваха от самата кула.

Нощта донесе временно примирие. Тръпките на деня бяха оставили и двете армии неспособни да предприемат и една ненужна стъпка след здрачаване. Нощем нямаше битки.

Дори часовете на покой, когато бурята утихваше, не бяха достатъчни да накарат армиите да се втурнат напред, удряйки задниците си с пети. Сега нашите високопоставени господари изискваха допълнителни усилия, с надеждата да спечелят някакво тактическо предимство. Да стигнем до Стълбата през нощта, да се окопаем, да принудим Бунтовниците да връхлетят върху нас сред нестихващата буря. Имаше смисъл. Но това беше ход, измислен от седнал в удобна палатка генерал на петстотин километра зад линията на полесражението.

— Чу ли? — попита ме Капитана.

— Да. Прозвуча ми тъпо.

— Съгласен Съм с Покорения, Знахар. Пътуването ще е по-леко за нас и много по-трудно за Бунтовниците. Изморен ли си?