Читать «Черният отряд» онлайн - страница 105

Не успяхме да се приближим. Бунтовниците на Коравия държаха града в обсада — обграден и изолиран от двойни окопи. Мрачен черен облак закриваше самия град. Зловещи светкавици озаряваха покрайнините му, сражавайки се с мощта на Осемнайсетте. Коравия не беше сам.

Кръгът изглеждаше твърдо решен да отмъсти за Шепота.

— Ловеца и Нощната сянка играят грубо — отбеляза Гарвана след една особено зловеща размяна на удари. — Предлагам да се оттеглим на юг и да изчакаме. Ако напуснат Мъжеград, ще ги догоним, докато се изтеглят към Ветровития окръг…

Лицето му се изкриви. Не приветстваше подобна възможност. Познаваше Ветровития окръг.

Потеглихме на юг и се присъединихме към други, изостанали от частите си. Прекарахме дванайсет дни в криене, в очакване. Гарвана организира момчетата в някакво подобие на военна единица. Прекарвах времето си, като пишех и си мислех за Шепота, чудех се колко би повлияла върху положението на изток. Редките погледи, които хвърлях към Мъжеград, ме убедиха, че тя беше последната истинска надежда от наша страна.

Носеха се слухове, че Бунтовниците прилагат също такъв натиск и на други места. Господарката май била принудена да прехвърли Обесения и Костотрошача от изток, за да подсили съпротивата. Според една мълва Видоменителя бил заклан в битките за Ръждоград. Притеснявах се за Отряда. Нашите братя бяха влезли в Мъжеград преди пристигането на Коравия.

Никой от нашите не пада, без да разкажа историята му. А как бих могъл от петдесет километра разстояние? Колко подробности ще се изгубят в устните разкази, които ще бъда принуден да събера след събитията? Колцина ще паднат, без гибелта им да бъде забелязана?

Най-много време прекарвах в размисли за Хромия и Господарката. И в агония.

Не мисля, че отсега нататък ще напиша и една сладка, романтична измислица за нашата господарка — вече не. Бях твърде близо до нея. Вече не съм влюбен.

Преследват ме призраци, преследват ме писъците на Хромия. Преследва ме смехът на Господарката. Преследват ме собствените ми подозрения, че удължаваме каузата на нещо, което заслужава да бъде изтрито от лицето на земята. Преследва ме убеждението, че онези, които се вдигнали на бунт срещу нея, са малко по-добри.

Преследва ме ясното познание, че накрая злото неизменно побеждава.

О, Небеса! Неприятности. Ужасен черен облак пълзи над хълмовете от североизток. Всички тичат наоколо, грабят оръжията си и оседлават конете. Гарвана крещи да си размърдам задника…

5.

Коравия

Вятърът виеше и запращаше облаци прах и пясък в гърбовете ни. Отстъпвахме през поривите, вървяхме заднешком. Пясъчната буря проникваше през всеки процеп в броните и дрехите, и заедно с потта се смесваше в смрадлива, солена кал. Въздухът бе горещ и сух. Изсмукваше влагата бързо и превръщаше калта по дрехите в кора. Устните на всички бяха напукани и подути. Имах чувството, че езикът ми залепва за пресъхналото небце, все едно съм глътнал прашен свитък папирус.

Приносителя на бури се беше поувлякъл. Страдахме не по-малко от Бунтовниците. Видимостта бе сведена до двайсетина метра. Едва различавах хората от лявата и от дясната ми страна, а от вървящата заднешком пред мен редица виждах само двама. Вярно, че враговете ни бяха принудени да вървят с лице срещу вятъра, но дори това не повдигаше духа ми кой знае колко.