Читать «Черният конник» онлайн - страница 94

— Къде сте тръгнали, люде? — извика Цок. — На своя княз и баща ли сте решили да вдигнете ръка? Какво искате вие?

— Искаме да освободим княз Бориса — отвърна нечий глас. А друг допълни: — Само него признаваме за наш княз!

— Вас са ви измамили — смело излъга Цок. — Княз Борис е свободен. Той сам ме изпроводи да ви го кажа.

Тълпата, предимно прости и неуки люде, несвикнали с дворцовото лицемерие, се разколеба. Цок усети това колебание и побърза да добави:

— Идете си с мир, добри хора. Не удавяйте Плиска в братска кръв.

Може би тълпата би го послушала, ако Цок не беше направил една груба грешка. Пред него излезе едно рошаво момче, в което людете познаха Марко, ученика на Наум. То първо се изплези на кавхана, а после взе да говори, като наподобяваше гласа му:

— Идете си, добри хора. Пък утре аз един по един ще ви изпия кръвчицата…

Думите му раздразниха кавхана и той удари една плесница на момчето. Тази плесница не само възвърна, но и удесетори гнева на народа. Изведнъж редиците се разкъсаха и отпред излезе висок мъж в черни дрехи, със спусната от шлема маска и със сребърен лъв на черната ризница. Той вдигна един зелен пряпорец със сребърен лъв на него и извика.

— Виждате ли тяхната доброта, братя? С една ръка мажат, с другата удрят. Ще търпим ли още? Ще превиваме ли врат?

— Черноризец Храбър! — възторжено се обади един глас.

— С нас е Черноризец Храбър!

— Да живее! Да живее!

— Напред с Черноризец Храбър! Свобода на княз Бориса!

Пъстрата тълпа се люшна напред. Напразно двадесетте стражи се опитаха да защитят кавхана. Може ли крехка преграда да спре страшния ураган? Може ли със слабият плет да удържи напора на буйните пролетни води? А потокът на тези хора, увлечени от приказния герой Черноризец Храбър, бе по-страшен от водата, по-неудържим от вятъра. Хиляди гърла подеха дружен боен вик, хиляди крака се понесоха напред.

Бедняците горнокрайненци се оказаха начело. С тояги и камъни пометоха те стражите на кавхана, смазаха ги под тежестта на стъпките си. Пред Цок застана един невъоръжен грънчар. Под запретнатите ръкави на конопената риза ръцете му още бяха изцапани с лепкава глина. За момент те спряха един срещу друг, срещнаха погледи. Имаше нещо символично в тази среща на кавхана с простия занаятчия: единият уплашен въпреки скъпите дрехи, позлатената броня и меча, другият — само с жилести ръце и корави юмруци, но изпълнен с отчаяна смелост.

Грънчарят пристъпи с оголени гърди срещу меча. Изведнъж Цок изпищя, хвърли оръжието и се втурна да бяга. С няколко скока грънчарят го настигна и повали на земята. Така загина велможата Цок — под краката на простолюдието и бедняците.

Народът се разля около „Ханската твърд“, но всички порти бяха здраво затворени.

— Стълби! Дайте стълби! — извика Черноризец Храбър.

Като изневиделица се появиха много стълби, къси и удобни за щурмуване на крепост. Сръчни ръце се заловиха да ги свържат една за друга. Опушени от сажди ковачи завъртяха звънки чукове. Голтаци свалиха дрипавите си ризи, раздраха ги и ги насукаха на въжета. И всеки гледаше да помогне час по-скоро стълбите да се изправят до стената. От кулите долетяха стрели, но никой не им обърна внимание, пък и те скоро престанаха — там на малките площадки зад зъберите на крепостната стена се разгоряха кръвопролитни схватки между хората на Черноризец Храбър и верните на хана стражи. Това бяха малки, но яростни сбивания, ограничени върху площадката на стената, в които не се искаше и не се даваше милост и които личаха предимно по звъна на железните мечове и по падналите през зъберите мъртви и ранени стражи.