Читать «Черният конник» онлайн - страница 72

ТАКА ЗАГИВАТ ПРЕДАТЕЛИТЕ.

СЛЕДНИЯТ Е ПАГАН.

ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР

Хорациус Барка почувствува, че е на прага на лудостта и потърси спасение в бясна деятелност, в успеха на която сам не вярваше. Той заповяда да се претърси подземието и сам го разрови така, като че търсеше игла, а не възрастен мъж. Развърза стража и го разпита, но той не можа да му каже нищо съществено:

— Не зная нищо, господарю. Стоях на пост и изведнъж силен удар по главата ме повали. — И наистина голяма подутина на главата му потвърждаваше неговите думи. — Повече нищо не помня. Когато се свестих, вече бях вързан и Сондоке висеше там горе…

Човекът не беше виновен, но Хорациус го възнагради с ритници и юмруци. После под страх на смъртна казън забрани на людете си да издават какво се бе случило.

Но всичко беше напразно. Мълвата полетя из Плиска с бързината и неудържимостта на пожар в гора и след час целият град обсъждаше случката, тълкуваше я, разкрасяваше я. И се смееше главоломно.

Не се смееше само Паган.

Същия ден той умря. От страх…

XV

Те не се срещнаха, а просто налетяха един на друг. И тази среща бе така внезапна, че за няколко дълги мига и двамата останаха стъписани, изправени един срещу друг, прилични на каменни статуи.

Черноризец Храбър бе излязъл от едно събрание на съзаклятниците и сега бързаше за друго, на отсрещния край на града. Той бе закъснял и затова бе оставил обикновените си предпазни мерки.

Ала Хорациус Барка изглеждаше по-изненадан от него. Той не бе мигнал нито в една от десетте нощи, които бяха изминали от изчезването на Мостич, а със своите най-верни воини прерови всяко ъгълче на престолнината. Не говореше нищо, само от време на време размахваше юмрук към Малкия дворец, където беше онзи, който според него беше източникът на всичките му ядове. Без сам да съзнава, той така бе свикнал с мисълта за неуловимостта на Черноризец Храбър, че сега, като го видя изведнъж пред себе си, остана като вкаменен. Но това вцепенение, продължи много малко. Той измъкна меча си, извика на своите придружници и се хвърли напред.

Мисълта на Черноризец Храбър работеше трескаво. Неговата смелост бе доказана неведнъж и сега той пак не се уплаши. Но да приеме сражението на голата улица беше лудост — людете на боритаркана щяха да го обградят и да го убият или заловят. Той бе храбър, но и благоразумен и не смяташе за унижение да избяга от многобройния неприятел. Да избяга, но как? Той нямаше време да обърне коня си, защото щеше да бъде застигнат от Хорациус, чиято сръчност съвсем не беше за подценяване, и да му изложи незащитения си гръб. Тогава?

Той също извади меча си и спокойно посрещна яростната атака. Наведе се напред, за да защити главата на коня, и с ловко движение на ръката отби страхотния удар на Хорациус, който прелетя с коня си покрай него. В същия миг той смушка верния Арап и се нахвърли върху другите нападатели. Ала не стана нужда да се бие срещу тях — името му бе обкръжено с толкова слава, че те, като се видяха без водача си, предпочетоха да се отдръпнат и да му сторят път. За тях смъртта от меча на Черноризец Храбър беше по-страшна от ругатните и наказанията на боритаркана.