Читать «Черният конник» онлайн - страница 102

Знае се, че преди още да се затвори в манастира, той се е разплатил с Владимира за неговите лоши дела. Историята не споменава по какъв начин го е наказал и това е вече твърде многозначително…

Наум продължи своята благородна дейност на просветител и разпространител на славянската писменост. След като неговият прославен другар Климент, когото Борис бе настанил в Македония, стана епископ, той зае неговото място в Кутмичевица. Наум достойно замести Климента като народен учител и просветител. След осемгодишна работа в Кутмичевица той се оттегли в един манастир край Охридското езеро и почина в 910 година.

Есхач доживя до дълбока старост. Той вече не можеше да води воините на бран, но до смъртта си помагаше на Симеона, като му даваше винаги мъдри, трезви и добри съвети.

Въпреки че Мостич нямаше благородно потекло, Симеон го направи свой ичиргу-боил и не се излъга в избора си — като човек, който произлиза от народа, Мостич винаги пръв и най-добре схващаше тежненията на простите люде и използуваше властта, дадена му от царя, за да ги облекчава; а с доказаните си воински качества той беше безкрайно полезен на Симеона в многобройните воини, които съпътствуваха царуването му. Мостич остана ичиргу-боил и при приемника на Симеона — цар Петър, а когато стана осемдесетгодишен, той раздаде всичкото си имущество на бедните, църквата и училищата, оттегли се в манастир и наскоро след това почина.

Симеон предложи висока длъжност и на Лазар, но той я отказа, като предпочете да живее на спокойствие сред многобройната си челяд и да разказва на децата и внуците си за тежките борби срещу Владимира. Само когато наставаха бранни дни, Лазар пръв заставаше под пряпореца на своя цар. Като начелник на пехотата, той се покри със слава в победните воини срещу Византия.

Малкият Марко продължи да учи все така старателно и трудолюбиво. По-късно, когато вече не беше палаво и вечно разрошено момче, той стана Деволски владика. По примера на своя учител той посвети живота си на просветителска и книжовна дейност.

Информация за текста

Издание:

Цончо Родев. Черният конник, 1978

Редактор: Божанка Константинова

Художник: Любен Диманов

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Петър Балавесов

Коректор: Албена Николаева

Издателство „Отечество“

Печатница „Балкан“

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/26714

Последна корекция: 19 декември 2012 в 17:20

1

Велик боил — висша титла у древните българи. Боилите били най-приближените на хана или княза хора и крупни феодални владетели. Делели се на велики и малки и на вътрешни (столични) и външни (провинциални).

2

Кафтан — дългопола мъжка дреха.

3

Коланите (поясите) били съществена част от облеклото на старите българи. Имали метална тока и били обковани с метални копчета. Обковата (златна, сребърна или бронзова) била според ранга на носителя на колана.

4

Верегава — старославянското име на Стара планина.

5

Нотарий — писар.

6

Копан — длъжност в прабългарската войска с неизвестно значение.

7

Боила-таркан — вторият син на хана; първият, който бил престолонаследник, се наричал канартикин.